Решение № 515 от 10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2009 г.

Решение № 515 от 10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Б. Б. Д. с. В., община С. обжалва и иска да се отмени Решение № 123 от 4.06.2009 г., постановено по гр. възз. д. № 1167/2008 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено Решение № 321/3.10.2008 г. постановено по гр. д. № 85/2006 г. на РС Г. Д. по уважения положителен установителен иск за собственост, заявен от Н. И. К., З. И. Т. и З. И. К. на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушение по приложение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с възприетата теза на касаторите, че въпросът за начина на зачитане възстановеното /без нанасяне като самостоятелна териториална единица/ право на собственост на земеделска земя по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ на ответниците по делото, когато реституцията на всички правоимащи лица е в рамките на един и същ недвижим имот, включен в регулационния план на населеното място, изисква произнасяне от ВКС, тъй като се касае до редки хипотези, без съдебна практика и необходимост от такава за защита на собствеността, при наличие на равнозначни от гл. т. на вещно-правни последици придобивни основания по см. на чл. 77 ЗС, по отношение на една и съща недвижима вещ. В срока по чл. 278, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците - Н. И. К., З. И. Т. и З. И. К. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на поддържаните с касационната жалба основания за отмяна, в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд действайки в правомощията на въззивна инстанция по реда на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което по отношение на ответниците Б. Б. Д. и останалите наследници на Б. А. Д. е прието за установено по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), че наследниците на И. А. К. /ищци по делото/ са собственици, на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ по Решение № 2488 В/14.01.2004 г. на О. гр. С. на земеделска земя с площ 0.504 дка в м. "Г." с. В., съставляваща ПИ № 1355 по КП на селото, попадащ в УПИ X кв. 62 по РП на селото от 1986 г. За да се уважи иска, въззивният съд е приел, че по отношение на ищците административната процедура по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е завършила, с постановеното позитивно решение на О. - гр. Сатовча, има издадена скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ и имотът е индивидуализиран по площ и граници по действащия кадастър на населеното място. Прието е, че ответниците не могат да противопоставят право на собственост по реституция по ЗСПЗЗ, по причина, че възстановеният им по ЗСПЗЗ земеделски имот не е нанесен в кадастъра. Решението на въззивния съд е отчасти неправилно. Безспорно е, че ищците - като наследници на И. А. К. са доказали при условията на пълно и пряко доказване, че са собственици на земеделска земя с площ 0.504 дка в м. "Г." с. В., съставляваща ПИ № 1355 по КП на селото, попадащ в УПИ X кв. 62 по РП на селото от 1986 г. с посочената площ от 504 кв. м. Релевираните с касационната жалба доводи, че правото на собственост е останало недоказано от гл. т. на липса на предпоставки да се зачете вещно-правният ефект на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, са неоснователни. Настоящата инстанция приема, че незаконосъобразността на обжалването решение касае несъобразяването на някои факти. Така въззивният съд не е съобразил, че площта на УПИ X от кв. 62 по РП на с. Вълкосел от 1986 г. е по-голяма - 1260 кв. м., и възстановеното право на собственост е в рамките на тази по-голяма по площ урегулирана поземлена единица. Това налага, като се съобрази актуалния регулационен статут на урегулирания в рамките на РП недвижим имот, в изсковото производство по спора за собственост, реституираната собственост да бъде призната като идеална част от целия имот, като по този начин се зачитат и правата на собственост на ответниците, възстановени по Решение 2288/25.03.1994 г. - а именно земеделския имот по п. 15, съставляващ НИВА от 3.2 дка в м. "Г.", попадаща съответно с площ 260 кв. м. в УПИ X от кв. 62. В тази насока са констатациите на изслушаната и приета по делото техническа експертиза /л. 111 - 113/ с приложената Скица на л. 110 /производство районен съд/, дала заключение, че възстановената собственост на страните по реда на ЗСПЗЗ "участва в един парцел с отделни площи". Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение от гл. т. на поставения въпрос - за начина на зачитане възстановеното /без нанасяне като самостоятелна териториална единица/ право на собственост на земеделска земя по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ на ответниците по делото, когато реституцията на всички правоимащи лица е в рамките на един и същ недвижим имот, включен в регулационния план на населеното място. Собствеността както на ищците, така и на ответниците се възстановява в определен обем права- съответно от 504 кв. м. за ищците и 260 кв. м., в рамките на един урегулиран поземлен имот, за който е отреден парцел X от кв. 62, поради което не е налице необходимост от ново самостоятелно заснемане за ищците, за да бъде защитена по исков ред реституираната им собственост в обем на 504/1260 идеални части. Ето защо, настоящият състав намира, че заявеният положителен установителен иск е основателен, налице за законовите предпоставки да бъде уважен, но правото на собственост следва да се признае като идеална част от урегулирания поземлен имот, в която насока се налага да се измени обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия