Определение № 1162 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2025 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Б. Т. П. против определение № 651/14.07.2025 г. по въззивно гр.д. № 140/2024 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, и е срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Тетевенски районен съд, прогласил за нищожен, по иска на Б. Т. П. против П. Т. М., Х. Т. Б. и С. С. Б., договор от ....г., с който Т. П. М. продал на П. Т. М. и Х. Т. Б. свой поземлен недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], ведно с находящите се в имота две сгради, като привиден, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 5 ЗЗД, прикриващ договор за дарение; отхвърлил предявения от Б. Т. П. срещу П. Т. М. и Х. Т. Б. иск за прогласяване на нищожност на прикрития договор за дарение от 07.08.2012 г.; възстановил запазена част от наследството, по иска на Б. Т. П. срещу П. Т. М. и Х. Т. Б., до размер 2/9 от имота, предмет на договора за дарение от ..... г., на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН; признал за установено, по иска на Б. Т. П. срещу П. Т. М., Х. Т. Б. и С. С. Б., че ищецът е собственик на 2/9 ид. ч. от имота, предмет на договора за дарение от .... г. и ги осъдил да му предадат владението върху съответната ид. ч. от имота, на осн. чл. 108 ЗС. Осъдил ответниците П. Т. М. и Х. Т. Б. да заплатят на ищеца Б. Т. П. сумата от 4273,56 лв., от които 273,56 лв. – държавни такси и разноски за двете инстанции и 4000 лв. – адвокатско възнаграждение за двете инстанции; Ищецът Б. П., в чиято полза съдът се е произнесъл по чл. 78, ал. 1 ГПК, поискал от въззивния съд да измени решението си в частта за разноските досежно Х. Б. – само другия ответник П. М. да заплати цялата сума, която му се дължи. Според ищеца Х. Б. не му дължи възстановяване на суми по чл. 78, ал. 1 ГПК, защото не е станала причина за образуване на делото и е признала иска. Въззивният съд, в обжалваното определение, оставил молбата без разглеждане, защото я счел за недопустима – изхожда от страна в защита на чужди интереси. Определението е правилно и при точно приложение на чл. 26, ал. 2 ГПК – Б. П. не може да предявява пред съда чужди права – на насрещната страна Х. Б.. Не се касае за хипотеза, в която законът допуска това. При тези съображения, определението трябва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът