Решение № 7729 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби – на Комисията за енергийно и водно регулиране и на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу Решение № 24666/17.07.2025 г., постановено по адм. д. № 369/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено Решение № Ж-957/17.12.2024 г. на КЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по жалбата на „Хрисбор“ ООД. В касационната жалба на КЕВР се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се доводи, че Комисията е извършила пълна проверка на относимите факти и правилно е приела, че съществуват технически пречки за присъединяване на обекта, свързани със сигурността на електроенергийната система. Поддържа се още, че първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на спора, като е обсъждал поведението на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, вместо законосъобразността на административния акт. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на акта на КЕВР, както и присъждане на разноски. В касационната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД се релевират аналогични доводи за неправилност на съдебното решение. Поддържа се, че дружеството своевременно е предоставило изисканата информация на ЕСО ЕАД, че не е възпрепятствало процедурата по присъединяване и че съдът е направил необосновани фактически изводи в противоречие със събраните доказателства и заключенията на вещото лице. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационните жалби – „Хрисбор“ ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва и двете касационни жалби като неоснователни. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е установил, че КЕВР не е изследвала съществените възражения относно действията на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, възпрепятствали развитието на процедурата по присъединяване, поради което законосъобразно е отменил административния акт и е върнал преписката за ново произнасяне. Претендира разноски. Ответникът - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че „Хрисбор“ ООД е подало заявление за присъединяване към електропреносната мрежа на производствен обект, като в хода на процедурата ЕСО ЕАД е поискало информация от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД относно съществуващата схема на електрозахранване и наличието на други присъединени потребители. Съдът е възприел, че предоставяната информация е била непълна и противоречива, което е довело до фактическо спиране на процедурата по присъединяване. Въз основа на събраните доказателства и заключенията на съдебно-техническата и допълнителната съдебно-техническа експертиза е установил, че процесната кабелна линия е част от пръстеновидната схема на разпределителната мрежа и изпълнява значение за сигурността на електрозахранването, но същевременно именно непредоставянето на необходимата информация от страна на разпределителното дружество е препятствало развитието на административната процедура. От правна страна съдът е приел, че решението на КЕВР е постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, но е материално незаконосъобразно. Според съда Комисията е ограничила предмета на проверката единствено до техническите предпоставки за присъединяване и риска за електроенергийната система, без да се произнесе по основните възражения на жалбоподателя относно поведението на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и отражението му върху развитието на процедурата. Това е довело до неизясняване на всички относими факти по смисъла на чл. 35 АПК и до постановяване на незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, а преписката – върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационните жалби за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на Решение № Ж-957/17.12.2024 г. КЕВР не е изпълнила задължението си да изясни всички относими към спора факти и обстоятелства. От съдържанието на административната преписка се установява, че жалбата на „Хрисбор“ ООД съдържа конкретни възражения относно действията на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, изразяващи се в предоставяне на непълна, неточна и противоречива информация на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с което според жалбоподателя е било възпрепятствано развитието на процедурата по присъединяване. Именно тези възражения са формирали предмета на административния спор, но по тях липсва произнасяне в оспорения административен акт. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че КЕВР е концентрирала анализа си единствено върху техническата възможност за присъединяване и риска за сигурността на електроенергийната система, без да изследва дали поведението на разпределителното дружество е било съобразено със законовите му задължения и дали именно неговите действия не са обусловили прекратяването на процедурата. По този начин административният орган не е обсъдил всички релевантни възражения на жалбоподателя и не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК. Неоснователно е възражението, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора. За да прецени законосъобразността на решението на КЕВР, съдът е следвало да провери дали административният орган е обсъдил всички наведени доводи и е изяснил релевантните факти. Именно липсата на подобна проверка е мотивирала извода за материална незаконосъобразност на административния акт. Не се споделят и доводите на касаторите, че съдът неправилно е кредитирал заключенията на вещите лица. Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията в съвкупност с останалите доказателства по делото и е формирал вътрешното си убеждение след цялостен анализ на административната преписка. Изводите му са логични, последователни и съответстват на доказателствения материал. Касационната инстанция споделя и извода, че допуснатите пороци не могат да бъдат преодолени в съдебното производство, тъй като предпоставят ново произнасяне на компетентния административен орган след пълно изясняване на фактите и обсъждане на всички възражения на страните. Поради това правилно преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне при съобразяване на дадените от първоинстанционния съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното касационните жалби са неоснователни и не обосновават отмяна на обжалваното решение. При този изход на спора на ответника по касационните жалби – „Хрисбор“ ООД, следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за настоящата инстанция, съобразно представените доказателства. Същите са заявени в размер на 3840 лева. Направеното възражение за прекомерност е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, съдът присъжда разноски съобразно действително необходимите за защитата по делото. В случая процесуалният представител на ответника е депозирал два писмени отговора срещу подадените две касационни жалби, разгледани в едно касационно производство. При съобразяване на минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 за всяка от касационните жалби, както и на действителния обем на извършената процесуална дейност пред настоящата инстанция, съдът намира, че претендираното възнаграждение от 3840 лв. е прекомерно. Поради това същото следва да бъде намалено на 3000 лв., който размер съответства на положения процесуален труд и обезпечава справедливо възмездяване на оказаната правна помощ, който размер следва да бъде изчислен в евровата им равностойност – 1533, 88 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение,