Определение № 337 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 282/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от С. Г. У. срещу определение № 565 от 30.12.2009 г. по ч. гр. д. № 428/2009 г. на Върховен касационен съд второ отделение на гражданска колегия, с което е прекратено частно гр.дело № 428/2009 г. на ВКС II г.о. и е върната подадената от жалбоподателката частна жалба вх. № 430/20.02.2009 г. срещу определение № V -122 от 10.04.2009 г. по ч.гр.дело № 159/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата против решение № 162/04.12.2008 г. на П. РС, решение № 199/30.10.2007 г. по гр.дело № 207/2007 г. на П. РС, решение № II -53/12.03.2008 г.на Бургаския окръжен съд, определение № 255/18.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1134/2007 г. на ВКС. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по същество по подадената частна жалба с вх. № 430/20.02.2009 г. и по останалите искания на жалбоподателката, отразени във възраженията от 19.05.2009 г. и 21.05.2009 г. В срока по чл.276,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по частната жалба. Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е приел, че обжалването с частна жалба вх. № 430/20.02.2009 г., подадена от жалбоподателката С. У. срещу решение № 162/04.12.2008 г. на П. РС, решение № 199/30.10.2007 г. по гр.дело № 207/2007 г. на П. РС, решение № II -53/12.03.2008 г.на Бургаския окръжен съд, определение № 255/18.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1134/2007 г. на ВКС е процесуално недопустимо. За да направи този извод съдът е приел, че производството по гр.дело № 207/2007 г. на П. районен съд е образувано по предявен иск от С. В. срещу В. С., Ф. С., И. С., П. С., Г. С., П. Г., К. С., С. Ж., М. С. и жалбоподателката С. У. за делба на земеделски имот, представляващ нива от 6.998 дка в м.”Х” гр. П.. С решение № 199/30.10.2007 г. по гр.дело № 207/2007 г. на П. районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото на процесния земеделски имот. С решение № II – 53/12.03.2008 г. по гр.дело № 1001/2007 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решението на П. районен съд от 30.10.2007 г. по гр. д. № 207/2007 г. по допускане на делбата. С определение № II – 96 от 09.04.2008 г. по гр.дело № 1001/2007 г. на БОС на осн.чл.192,ал.4 от ГПК/отм./ е отказано да се присъди поисканите от С. В. разноски по делото, направени пред въззивната инстанция. С определение № 255/18.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1134/2008 г. на ВКС V отделение на г.к. е отменено определение № II – 96 от 09.04.2008 г. по гр.дело № 1001/2007 г. на БОС и е постановено ново, с което жалбоподателката-ответник и останалите ответници са осъдени да заплатят на С. В. сумата 500 лв. разноски пред въззивната инстанция. По гр.дело № 207/2007 г. Поморийския районен съд е постановил решение № 162/04.12.2008 г., с което допуснатия до делба недвижим имот е изнесен на публична продан. Прието е от съда, че обжалваното определение № V-122/10.04.2009 г. по ч.гр.дело № 159/09 г. БОС, с което е оставил без разглеждане жалбата на С. У. с вх. № 430/20.02.2009 г. е недопустимо, тъй като са нарушени правилата на инстанционната правораздавателна кампетентност. Съдът е приел, че компетентността на въззивния съд в случая се изчерпва с администриране на частната жалба с вх. № 430/20.02.2009 г.. По тези съображения съдът е направил извода, че обжалваното определение следва да се обезсили. С обжалваното определение съдът е приел, че частна жалба с вх. № 430/20.02.2009 г. е процесуално недопустима, тъй като съдебните актове, срещу които е подадена са необжалваеми. Както се посочи обжалваните съдебни актове с частната жалба са решение № 162/04.12.2008 г. на П. РС, решение № 199/30.10.2007 г. по гр.дело № 207/2007 г. на П. РС, решение № II -53/12.03.2008 г.на Бургаския окръжен съд, определение № 255/18.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1134/2007 г. на ВКС. Съдът е приел с оглед разпоредбите на чл.274,ал.1 от ГПК, че цитираните съдебни актове в частната жалба не са от категорията определения, за които е предвиден процесуален ред за обжалване. Относно определенията, постановени по реда на чл.192,ал.4 от ГПК/отм./ е прието, че същите подлежат на обжалване на две инстанции по реда на ГПК/отм./. С оглед на изложеното съдът е обезсилил определение № V-122 от 10.04.2009 г. по ч.гр.дело № 159/2009 г. на БОС, съответно е прекратил производството на образуваното пред него частно гражданско дело и е върнал подадената частна жалба с вх. № 430/20.02.2009 г. от жалбоподателката. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда в обжалваното определение. Частна жалба с вх. № 430/20.02.2009 г. е подадена от ответницата С срещу четири съдебни акта както следва - решение № 162/04.12.2008 г. на П. РС, решение № 199/30.10.2007 г. по гр.дело № 207/2007 г. на П. РС, решение № II -53/12.03.2008 г.на Бургаския окръжен съд, определение № 255/18.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1134/2007 г. на ВКС. Компетентен да се произнесе по същата е Върховния касационен съд. Поради това определение № V-122/10.04.2009 г. по ч.гр.дело № 159/09 г. на Бургаския окръжен съд, с което се е произнесъл по частната жалба е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Посочената частна жалба е процесуално недопустима, тъй като съдебните актове, срещу които е подадена не подлежат на обжалване по реда на чл.274,ал.1 от ГПК. Обжалвано е решение № 199/30.10.2007 г. по гр.дело № 207/2007 г. на П. районен съд, което е оставено в сила с решение № II-53 от 12.03.2008 г. по гр.дело № 1001/07 г. на БОС. Решението на П. районен съд от 30.10.2007 г. по допускане на съдебната делба е влязло в сила на 28.05.2008 г., а в частта по разноските е влязло в сила на 18.07.2008 г. Решение № 162/04.12.2008 г. по гр.дело № 207/07 г. на П. районен съд е по извършване на съдебната делба, като съдът е постановил делбения имот да се изнесе на публична продан. Това решение не подлежи на обжалване по чл.274,ал.1 от ГПК. На обжалване по реда на чл.274,ал.1 от ГПК не подлежи и определение № 255/18.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1134/2007 г. на ВКС. Същото е постановено по реда на чл.192,ал.4 от ГПК/отм./ и съгласно разпоредбите на ГПК/отм./ тези определения подлежат на обжалване само на две инстанции. Следва да се вземе предвид, че всеки от посочените съдебни актове не е от категорията определения, предвидени в чл.274,ал.1,т.1 и/или т. 2-ра от ГПК – т.е. не са от определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито са от тези, изрично посочени в закона, които подлежат на инстанционен контрол. Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената частна жалба вх. №430/20.02.2009 г. от ответницата С, с която са обжалвани решение № 162/04.12.2008 г. на П. РС, решение № 199/30.10.2007 г. по гр.дело № 207/2007 г. на П. РС, решение № II -53/12.03.2008 г.на Бургаския окръжен съд, определение № 255/18.07.2008 г. по ч.гр.дело № 1134/2007 г. на ВКС е процесуално недопустима и следва да се върне, а производството по делото да се прекрати. Обжалваното определение в частта му, с която е прекратено производството по делото следва да се потвърди. Доводите в частната жалба на С. У. за неправилност на определението в обжалваната част на състав на ВКС от 30.12.2009 г. по ч.гр.дело № 428/09 г. II г.о. са необосновани. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение