Определение № 758 от 10.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], чрез назначения му особен представител адв. А. У., срещу решение № 408/08.11.2019г по в. гр.дело № 699/2019г.на Окръжен съд-Пазарджик,с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд №1003 от 09.07.2018г., постановено по гр.д.№4941/2018г. По същество е отхвърлен иск на касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за признаване за установено, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр., изразяващо се в неблагоприятно третиране, пряка и непрява дискриминация по лично положение на ищеца,изтърпяващ наказание „доживотен затвор.“,тъй като за периода 14.04.2014г-04.07.2018г на прозореца на килията на ищеца, настанен в Зона за повишена сигурност на затвора в [населено място],е имало поставена решетка и мрежа, която препятствала въздухообмена в килията и правела сянка. По делото е установено, че ищецът А. е бил преведен в Затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното му наказание и настанен в Зона за повишена сигурност заедно с други затворници, изтърпяващи същото наказание. Ищецът е подал молба до Началника на затвора и бил изслушан за оплакванията си На прозорциите при всички спални помещения в тази зона с рамери 133/68 см. е имало монрирани решетки за сигурност и мрежи до м януари 2019г ,когато е извършен ремонт и мрежите са премахнати. Искът за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения е отхвърлен по съображение,че при така установените обстоятелства липсва дискримационен признак. Всички затворници в зоната за повишена сигурност са били поставени при равни условия, освен това искането на ищеца за премахване на мрежата от прозореца му е била разгледано и удовлетворено. По искане на ищеца са събрани доказателства за обстоятелствата в Затвора – Стара Загора, където до 2015г също е имало мрежи на килиите, премахнати след 2015г при извършен основен ремонт.Тези доказателства са обсъдени, но е изтъкнато ,че различно и по- неблагоприятно третиране на лишен от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпява наказание, не е сред изрично предвидените признаци на чл. 4 ЗЗДискр. и след като не е налице по- неблагоприятно третиране спрямо лица в сходно положение - в случая останалите лишени от свобода със същото наказание, в същото заведение и място за изтърпяване, т.е в Затвора – Пазарджик, искът е неосонователен. В случая всички лишени от свобода в зоната за повишена сигурност на затвора [населено място] са поставени при един и същи условия. Въззивният съд възприел тези решаващи изводи на първана инстанция съгл. чл. 272 ГПК и е добавил ,че поставената мрежа предвид нейния вид и размер ,не е препятствала въздухообмена ,не е правела сянка и не е създавала други неудобства ,освен да пречи на т. нар „асансьори“-за спускане на различни вещи. Към касационната жалба е приложено изложение от назначения особен представител на ищеца адв. У. ,с позоваване на основание по чл. 280 ал.2 предл. трето ГПК Не са формулирани правни въпроси. Изтъква се ,че след като през 2019г нарушението е било преустановено, съдът е следвало да прекрати производството по делото в една част, а не да отхвърля иска ,както и че изводите за липса на неблагоприятни последици от фактите по делото са нелогични. Постъпил е отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ .Жалбоподателят не е жертва на неравно третиране,или на неблагоприятно такова,дължащо се на лично положение. Поставен е бил при равни условия с останалите затворници в същото положение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Съдилищата са били дръжни да дадат отговор по същество на изложените от ищеца твърдения в исковата молба. Постановеното в тази връзка съдебно решение е допустимо. Основание на чл.280, ал 2., предл. трето ГПК за очевидна неправилност на решението се поддържа въз основа на касационни оплаквания за неправилно разпределена доказателствена тежест. Според касатора и неговата защита,съгласно чл. 9 ЗЗДискр ответникът е бил длъжен да докаже,че през процесния период на прозорците на килиите в зоните за повишена сигурност в останалите затвори в страната също е имало мрежи,тъй като от установяването на този факт ще може да се направи обективно извод, че ищецът не е бил поставен в по- неблагоприятно положение.Фактът е неустановен, при което според защитата е очевидно неправилно искът да се отхвърля,при положение че е доказано по- неблагоприятно третиране. На килията на ищеца е била поставена и държана мрежа, без да е имало нормативна причина за това. Не се констатира очевидна неправилност на въззивното решение, включително по изтъкваните от защитата съображения. Съответно на установената практика въззивният съд е подходил и при разпределянето на доказателствената тежест по делото. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само тогава законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск/реш.№ 1002/2010 г, по гр. д. № 3800/2008 г ІV г. о, реш № 115/02.08.2012 г, по гр. д. № 626/2012 г ІV г. о, реш. № 62/19.06.2014 г., по гр. д. № 3920/2013 г ІV г.о, реш№ 153/14.06.2010 г, по гр. д. № 6/2009 г ІІІ г. о.на ВКС/, а провежданото от ответника доказване, не включва установяването на условията с други затвори в страната с цел сравняването им / реш. № 244/2012г по гр.д № 777/2011г на ВКС ІV г.о/. По делото е установено от ответника ,че стоманена мрежа е имало на всички спални помещения в Зоната за повишена сигурност. Съображенията на въззивния съд ,че не приема за установено въпросната мрежа да е пречела на въздухооблмена в килията на ищеца ,не са обуславящи за правните изводи ,свързани с наличието на дискриминационен признак, съответно не са от значение за изхода на делото. Като съобразено с установената съдебна практика на ВКС по пригагането на процесуалния и материален закон ,обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд