Определение № 124 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 2281/2020 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „Ват К. Р.“ ЕООД, [населено място], общ. С., с която същият моли да бъде изменено определение №60714/22.12.2021г. по т.д.№2281/20г. на ВКС на РБ в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на насрещната страна – [община] адвокатско възнаграждение до размера от 9 785,85 лева. Ответникът [община] в писмения си отговор излага доводи за неоснователност на молбата. Твърди, че съобразно допуснатото от първоинстанционния съд изменение на иска, единият общ главен иск е бил заменен с девет отделни главни иска за неоснователно обогатяване с посочени от ищеца цени. С оглед на това твърди, че адвокатското възнаграждение на пълномощника му адвокат М. Д. за касационната инстанция е определено съобразно минимално предвидения размер по чл.9 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като върху него се дължи и ДДС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №60714/22.12.2021г. по т.д.№2281/20г. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на решение №103/05.05.2020г. по в.т.д.№728/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение №62/10.07.2019г. по т.д.№19/2018г. на Силистренски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Ват К. Р.” ЕООД срещу [община] иск за заплащане на сумата 467 159,15 лв., с ДДС, част от цялата сума от 502595,56 лева с включен ДДС, дължима въз основа на Договор за цесия от 30.10.2017г., с който „Ват К. Р.” ЕООД е придобило вземането от „Даракчиеви” ООД, [населено място], представляваща сума, с която [община] се е обогатила неоснователно, в резултат на извършени допълнителни СМР извън сключения Договор за възлагане на изпълнение с предмет „Изграждане на инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци С.” - първа обособена позиция „сепариране” от 27.09.2011г, извършени от изпълнителя ДЗЗД „Е. Антитраш за С.”, за които е издадена фактура с №[ЕГН]/07.07.2016г. за сумата 502 595,56 лева, с включен ДДС, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението. С определението по чл.288 от ГПК на [община] са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 16681,85 лева. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК. Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен договор за правна защита и съдействие от 06.08.2020г., с който [община] е възложила на адвокат М. Д. представителство по касационната жалба на „Ват К. Р.” ЕООД срещу решение №103/05.05.2020г. по в.т.д.№728/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С отговора е представено и преводно нареждане от 12.08.2020г., с което по сметка на адвокатското дружество е преведено уговореното възнаграждение в размер на 16681,85 лева, с включен ДДС. В касационната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че ответникът е заплатил такова в размер, надвишаващ минималния по Наредба №1 от 09.07.2004г. Неоснователни са доводите на [община], че съобразно допуснатото от първоинстанционния съд изменение на иска, единият общ главен иск е бил заменен с девет отделни главни иска за неоснователно обогатяване с посочени от ищеца цени. Съдът е е сезиран с един иск за заплащане на стойността на изпълнени СМР, извън уговорените със сключения между ДЗЗД „Е. Антитраш за С.” и [община] договор от 27.09.2011г., с които възложителят [община] неоснователно се е обогатил. Този извод следва от естеството на претенцията, която е една, с общи правопораждащи факти, като преценката за нейната основателност изисква съдът, без да се произнася с отделен диспозитив за всяко перо, да обсъди и вземе отношение по всяка конкретна работа, за която се твърди, че е извършена. В тази връзка без значение е погрешната преценка на първоинстанционния съд, че извършената от пълномощника на ищеца в съдебно заседание от 10.04.2019г. конкретизация на исковата претенция по пера, съставлява изменение на иска. След като първо е поискал да бъде допуснато изменение на иска, пълномощникът на ищеца впоследствие изрично е пояснил, че само прецизира иска, без да се променя общият му заявен размер. Поради това при преценката за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде определен по правилото на чл.9 ал.4, вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. съобразно общия заявен размер на иска 467 159,15 лв., а именно 8155 лева, без ДДС, съответно 9785,95 лв, с ДДС. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 16681 лева, близък до двукратния размер на минималното възнаграждение по чл.9 ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. Определеният размер на възнаграждението се явява завишен, тъй като въпреки правната сложност на спора, извършените от процесуалния представител на ответника по касация действия се състоят само в изготвяне на отговор на касационната жалба, без това да налага преценка на нови факти и новопредставени доказателства. Поради изложеното молбата на „Ват К. Р.” ЕООД по чл.248 от ГПК следва да бъде частично уважена, като присъденият на [община] размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до размера от 12 000 лева, с включен ДДС, който се явява съответстващ на фактическата и правна сложност на спора и на извършените от страните в настоящата инстанция процесуални действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,