Решение № 176 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2010 г.

Решение № 176 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби - от Х. Х. И. от [населено място] чрез процесуалния представител-адвокат К. и от Ю. А. Ю. от [населено място] чрез процесуалния представител-адвокат Н. против въззивно решение № 63 от 28.05.2010 г. по гр. д. № 79/2010 г. на Търговищки окръжен съд, с което е отменено решение № 224 от 8.01.2010 г. по гр. д. № 113 по описа за 2009 г. на Поповски районен съд в частта, в която е осъден Ю. А. Ю. от [населено място] да заплати на Х. Х. И. сумата от 10 212 лв., пропусната полза от нереализиран доход от производство на пчелен мед от 185 бр. пчелни семейства за стопанската 2004 г., ведно със законната лихва от 7.04.09 г. до окончателното изплащане на сумата само за разликата над 3 224.40 лв. до 10 212 лв. и вместо това е постановено друго, с което в тази част иска е отхвърлен, както и е отменено решението на Районния съд в частта, с която е осъден Ю. А. Ю. от [населено място] да заплати на Х. Х. И. сумата от 6 390.30 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2004 г. до 7.04.2009 г. на основание чл. 86 от ЗЗД само за разликата над 2 014.95 лв. до 6 390.30 лв. и вместо това е постановено друго, с което в тази част иска е отхвърлен. В останалата част, касаеща отхвърлянето на претенциите за стопанската 2005 г. решение № 224 от 8.01.2010 г. по гр. д. № 113 по описа за 2009 г. на ПРС е потвърдено и са присъдени следващите се разноски по компенсация. Искането е за отмяна на въззивния акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с пълно уважаване на всички предявени искове. С определение № 97 от 31.01.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, т. 3 от ГПК само по подадената от Х. Х. И. касационна жалба по поставения въпрос за това длъжен ли е въззивния съд, съобразно нормите на чл. 6, ал. 2 и чл. 269 от ГПК - при постановяване на съдебния си акт да не излиза извън очертаните с въззивната жалба предели на правния спор и да реши същия само въз основа на тези установени по делото обстоятелства, по които страните са имали възможност да изразят становищата си. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: На поставения въпрос, във връзка с които е допуснато касационно обжалване е даден отговор в постановени решения по реда на чл. 290 от ГПК /например № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о., № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о., № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IV г. о., № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о ВКС/, в които е прието, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания. След като съдът не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти, то той следва да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните. С оглед изясняване на фактите, които са от съществено значение за спора, съдът в процедура по чл. 145 от ГПК следва чрез въпроси към страните да отдели спорното от безспорното. Въззивният съд не може да постанови акта си въз основа на доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си. При положение, че по спорен въпрос - по делото са ангажирани доказателства - той не може процесуално да изненада страните, давайки разрешение, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от тях. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за основателна. Безспорно установено е по делото, че Ю. А. Ю. е бил признат за виновен /с влязла в сила присъда № 55 от 19.02.2008 г./ и осъден за това, че на 23-24.04.2004 г. е унищожил по непредпазливост 185 бр. пчелни семейства, от които 85 с 100% отпадане на пчелите и 100 бр. пчелни семейства с 85% отпадане на пчелите - всички собствени на Х. Х. И. За причинените му имуществени вреди, свързани със стойността на унищожените пчелните семейства - му е било присъдено обезщетение в размер на 21 150 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждане до окончателното й изплащане. Понастоящем Х. Х. И. претендира обезщетение за пропуснати ползи, свързана с необходимостта да възстановява унищожените пчелни семейства, станала причина да пропусне да реализира доходи от тях /чрез продажба на пчелен мед/, в размер на 13 875 лв. за 2004 г. и 10 212 лв. - за 2005 г., ведно с лихва за забава. Въззивният съд - правилно е посочил, че тъй като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51 от ЗЗД/ - на ищеца /сега касатор/ се дължи обезщетение и за вредите, изразяващи се в пропусната полза, т. е. тези, които при обикновения ход на нещата биха могли с вероятност да се очакват, каквито в случая са добивите от пчелния мед, които ищецът щеше да получи от притежаваните от него 185 пчелни семейства, ако последните не бяха унищожени по вина на ответника. Неправилно- в противоречие с ангажираните гласни доказателства, заключението на вещото лице М. и писмо с изх. № 92-00-28/25.08.09 г. - на кмета на [населено място]- обаче въззивният съд е приел, че е налице причинна връзка между увреждането на пчелните семейства и възможността ищеца да реализира добив от пчелните кошери само за 2004 г./но не и за 2005 г./, тъй като нереализираната полза за 2005 г. се дължала не на увреждането, а на избрания от ищеца метод за възстановяване на пчелните семейства. Тъй като съгласно цитираната норма на чл. 51 от ЗЗД на обезщетение подлежат реално причинените на лицето конкретни вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - при решаване на въпроса за причинната връзка следва да се има пред вид конкретния начин, по който увреждането се е отразило на ищеца, как той е процедирал, съобразно условията и възможностите, с които той е разполагал. В случая - видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. и С., които също са пчелари и лично са помагали на ищеца в процеса на възстановяването - първата година той е почиствал, подхранвал, възстановявал наличните останали живи пчели, после е правил отводки и при тези факти добиви са били възможни едва на третата година. Двамата свидетели, както и вещото лице М. са категорични, че ищецът И. се занимава от дълги години с пчеларство и че е един от най-добрите специалисти в тази област. Освен това те установяват, че другият възможен метод за възстановяване на унищожени пчелни семейства - чрез закупуване на нови такива - освен че изисква много повече средства, още е и несигурен, защото според свидетеля Ц. "като си направиш сам семейство получаваш по-добър добив", а като си "купиш - не знаеш какво купуваш". Тези показания се потвърждават и от заключението на вещото лице М., съгласно което минималният срок за възстановяване на пчелни семейства - при използвания от ищеца способ /чрез закупени отводки/ е две години, а при закупуване на редовни пчелни семейства е достатъчна и една година за възстановяването им. Това заключение се възприема от настоящият съдебен състав, пред вид съответствието му с горепосочените свидетелски показания, дадени от лица, които като пчелари също разполагат със специални знания в тази област. Съдът не възприема заключението на вещото лице М. - съгласно което "при зареждане с редовни пчелни семейства - срокът за възстановяване е нулев", а при "зареждане през пролетта с редовни пчелни отводки срокът за възстановяване е една година". Според същото срокът е една година, "ако се полагат нужните грижи през месеците май - септември за временно подхранване, затопляне, е разширяване и вентилация". В случая - това не е било възможно, защото от свидетелските показания се установява, че през първата година ищецът не е могъл да полага изискуемите се грижи, защото пред вид масовата смърт на унищожените пчели - той е могъл само да почиства и да подхранва тези, които са останали живи. Освен това - не са оспорени дадените от ищеца обяснения, че той е могъл да купи отводки от производителното предприятие в Л., поради наличие на други по-ранни заявки, едва през месец септември. Обстоятелството, че реално ищецът не е имал добиви от мед през 2004 и 2005 г. се потвърждава и от писмо с изх. № 92-00-28/25.08.09 г. - на кмета на [населено място], съгласно което за 2003 г. подадената декларация от Х. И. е била за 185 пчелни семейства, за 2004 г. е констатирано, че от общо 185 пчелни семейства - има 85 кошера 100% отпаднали и 100 кошера - 85% отпаднали и едва през 2006 г. има подадена декларация за 220 пчелни семейства. С оглед на горното и като не счита, че с оглед наличните доказателства е възможен извод за недобросъвестност на поведението на ищеца при избора на начин на възстановяване на пчелните семейства, а че същият е резултат на реални възможности съобразно стеклите се обстоятелства, неговите материални възможности, способности, знания и умения - настоящият съдебен състав приема, че следва да се приеме, че безспорно установения факт, че през 2005 г. ищецът не е реализирал полза - е в пряка причинна връзка с увреждането, поради което ответникът му се дължи обезщетение и за 2005 г. Неправилен /в нарушение на горепосочените норми на чл. 6, ал. 2 и чл. 269 от ГПК/ - е и начинът, по който въззивният съд в случая е определил размера на причинените вреди. Това е така, защото при наличие на заключения на три експертизи, които съдът не е обсъдил, защото те очертавали в "твърде широк диапазон среден добив на пчелен мед от кошер и средна изкупна цена за килограм" - въззивният съд е определил размера, до който иска е основателен, в изненада на страните, по начин, който не бил предложен от някоя от тях, без този начин да бъде обсъждан от страните по делото и без да им бъде предоставена възможност да изразят становището си. Въззивният съд е определил размера - съобразно декларирания от ищеца И. доход от пчелен мед за предходната 2003 г. /10 748 лв./ и приспадайки от него по принцип нормативно-признатите 70% разходи за пчеларство съгласно чл. 22, ал. 1 б. "а" от ЗОДОФ (отм.), без да е изложил мотиви дали този закон е приложим за лицата, занимаващи се с пчеларство. По този начин въззивният съд е допуснал нарушение и на нормите на чл. 202 и чл. 159 от ГПК, съгласно които съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но е длъжен да го обсъди наред с другите доказателства по делото и съдът следва да отхвърли искане за експертиза, за което счита, че няма значение за решаване на делото. Гореизложеното налага отмяна на въззивният акт и решаване на въпроса по същество - като размера, до който предявената претенция е основателна - следва да бъде определен съобразно вариант IV от заключението на вещото лице В., тъй като този вариант дава средния добив между двете заключения на вещите лица М. и М. /според М. добивът е бил 25-30 кг. при цена 2.40 - 2.60 лв., а според М. добивът е бил 15-25 кг. при цена 1.80 - 2.20 лв./. Съобразно така избрания среден вариант за 2004 г. и за 2005 г. дължимата сума е по 10 212 лв. /среден добив 23 кг. от кошер и средна цена от 2.40 лв. за кг. мед/, при лихва за забава от 31.08.2004 г. до 7.04.2009 г. - 6 390.20 лв. и от 31.08.2005 г. - 7.04.2007 г. - 5 131.40 лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение