Определение № 1738 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. ВКС, състав на второ гражданско отделение, с решение № 128 от 28.02.2024 г., постановено по настоящото дело, е оставил в сила решение № 4 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 20223000500445/2022 г. на Апелативен съд – Варна и е осъдил П. С. А. и Й. А. А. да заплатят на адвокат Д. Е. Д., процесуален представител на Б. Б. Б., на основание чл. 38 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 8179 лв. С молба вх. № 3842/05.03.2024 г. П. С. А. и Й. А. А., чрез адвокат Ц. Л., са поискали изменение на решението на ВКС в частта на присъдените разноски. Молителите твърдят, че от насрещната страна Б. Б. Б. не е депозирана молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение да плаща такси и разноски по делото, а същевременно от тяхна страна е оспорено твърдението й за наличие на материални затруднения. Считат, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Позовават се на приетото в определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, І г. о. От Б. Б. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г.о. намира молбата, с която е сезиран за допустима, но неоснователна. В случая разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е изцяло неотносима към присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Същевременно, съдът счита, че при наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА. Ако такъв договор не е представен, обвързващо за съда се явява направено изявление на представляваната страна или на нейния процесуален представител, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна (което изявление да не се опровергава от данните по делото). В чл. 38 ЗА липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ, респ. не е уредено правомощие на адвоката да извършва проверка на действителното материално положение на последния. В нормите на Гражданския процесуален кодекс и Закона за адвокатурата не е предвидена възможност насрещната страна да оспорва наличието на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, което оспорване би довело до „процес в процеса“; не е ясно кога тя би могла да стори това, важат ли сроковете и преклузиите на ГПК, чия е доказателствената тежест. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА за присъждането му. Предвид горното, доколкото по делото пред ВКС към отговора на касационната жалба, подаден от Б. Б., е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между страната и адвокат Д. Д., в който е визирано оказване на безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на визираната разпоредба. Ето защо молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. За пълнота следва да се отбележи, че дори да се възприеме разбирането, обективирано в някои съдебни актове на ВКС, че насрещната страна разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК, като в този случай носи тежестта за доказване да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, в настоящия случай П. С. А. и Й. А. А. не са ангажирали убедителни доказателства, че Б. Б. не е материално затруднено лице. По този въпрос молителите се позовават на нотариално заверена декларация с рег. № 489/23.04.2020 г., но от същата не става ясно каква конкретна сума е получила Б. Б., както и дали към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие за производството пред ВКС е разполагала с нея (част от нея). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,