Решение № 3932 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 143/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Й. Л., чрез адв. Ц. Тодорова като процесуален представител, против решение № 1602 от 13.11.2025г., постановено по адм. дело № 255/2025г. по описа на Административен съд – Ямбол. Налице са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Възразява се срещу отказа на съда да допусне гласни доказателства и допълнителна съдебно – техническа експертиза, като се оспорва доказателствената сила на приложените сателитни снимки за установяване времето на процесното строителство. Счита се за недоказан извода за наличие на сервитут на „ЕСО“ ЕАД, тъй като такъв не е нанесен на специализираните кадастрални карти и в ОУП. Оспорва се констатацията за незаконност на строежа предвид издаденото разрешение за строеж за сезонна постройка. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. Ответникът - заместник - кметът на община Ямбол, чрез пълномощника си юрк. М. Караиванова, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на Л. Й. Л. срещу Заповед № ТУ/04 – 00022/28.05.2025г. на заместник - кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 225а, ал.1 вр. с чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ е наредено на жалбоподателката в качеството й на собственик, да премахне незаконен строеж "пристройка", намираща се в сервитута на ВЕЛ 110 kV – „Младово“ – собственост на „ЕСО“ ЕАД, изградена в северозападната страна на сграда с идентификатор 87374.572.106.1 по кадастралната карта на гр. Ямбол, на един етаж, с размери 4,95м./6,60м., с трискатен покрив – дървена конструкция, покрита с керемиди и поставени отводнителни съоръжения, както и с монтирана PVC дограма от запад. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед на кмета на община Ямбол правомощия, при спазване на предвидената в закона писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е изводи, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата и в съставения констативен акт, а във връзка с вида и квалификацията му, установени от документите по преписката и заключението на СТЕ, че представлява пристройка към съществуваща сграда, т.е. строеж от пета категория по чл.137, ал.1, т.5 ЗУТ, извършен без изискващите се строителни книжа по чл.142, ал.1 и чл.148, ал.1 ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Посочил е, че предвид времето на изграждане - през 2004-2007 г., строежът не попада в обхвата на нито една от хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ и на § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, съответно не е търпим строеж. Изложил е съображения, че наредената за премахване пристройка попада в рамките на сервитут на въздушен електропровод от 110kV „Младово“, който е действащ, макар и възникнал през 1986г., като по делото липсват данни, че осъщественото и нареденото за премахване строителство, е съгласувано с оператора на съоръжението, че са премахнати рисковете за инфраструктурата и са спазени нормативните изисквания за застрояване. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Обсъдени са наведените от страните доводи и възражения, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, и без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. В него е направено точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на вид, местонахождение и параметри, потвърдени и от вещото лице, които позволяват еднозначното му индивидуализиране. Горните обстоятелствата са установени и от данните в Констативен акт № 17/30.04.2025г. Същият е съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация и е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство. Законосъобразен е и изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на пристройка към съществуваща сграда, а от доказателствата към административната преписка и от заключението на вещото лице се установяват вида и конструкцията на същата, характеризиращи я като строеж по см. на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, а адресат на задължението за премахване е собственикът на имота, в който е разположен процесния строеж, т.е. възложителят по см. на чл.161 ЗУТ. В тази връзка е без значение обстоятелството, че жалбоподателката не е извършител на строежа, а наведените в този смисъл доводи са неоснователни. От друга страна, в случая е безспорна липсата на строителни книжа за реализираното строителство, а именно на разрешение за строеж, изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Процесната пристройка не попада сред изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.151, ал.1 ЗУТ, видно от събраните по делото доказателства, а приложеното по делото строително разрешение № 119/15.10.1991г. е за изграждане на сезонна постройка, която е обект, различен от наредения за премахване с оспорената заповед. Видно от заключението на СТЕ, издаденият документ е във връзка със строителството на вилната сграда в имота - сградата с идентификатор 87374.572.106.1 по КК, която е със застроена площ, съответстваща на посочената в строителното разрешение. При тези факти съдът обосновано приема, че описаният в заповедта строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на премахване. Правилен е и изводът в оспореното решение, че процесната пристройка не е търпим строеж нито в хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не попада във времевите рамки, разписани в тези разпоредби, като извършена в периода 2004г. – 2007г., в който смисъл са констатациите на вещото лице. Действително, съдебният експерт е анализирал изображенията от заснемане на имота, извършено от приложението "Гугъл", като е установил, че сградата е видима на снимка от 2007г. Снимките от посочения вид са годно доказателствено средство, а оспорването им от жалбоподателя, вкл. чрез събиране на свидетелски показания, е неоснователно и правилно съдът го е отхвърлил. Според трайната съдебна практика, картов и снимков материал от датирано заснемане, извършено от приложението "Гугъл" се ползва при установяване на времето на извършване на строежите като веществено доказателствено средство. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила във връзка с отказа за назначаване на допълнителна експертиза. Противно на поддържаното в жалбата, от документите по преписката и от приетата по делото СТЕ, са установени относимите за спора факти, като вещото лице е дало ясен отговор на поставените му въпроси, поради което и по арг. от чл. 201 ГПК вр. с чл.144 АПК, допълнителна експертиза не е била необходима. Неоснователни като неотносими към спора по делото, са и възраженията за липса на надлежни доказателства относно учредяването и отразяването на сервитута на въздушен електропровод. В случая, като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден строеж без строителни книжа и обстоятелствата относно наличието на преминаващ електропровод и сервитута за него, засягащ или не имота на жалбоподателката, е без значение за незаконността на строежа. Изложените от съда съображения в тази връзка са неотносими към предмета на спора и не е дължимо обсъждането им от настоящата инстанция. С оглед на изложеното, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от жалбоподателката отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, касаторът няма право на разноски, но същият следва да заплати на Община Ямбол, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съответен на 102,26 евро, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,