Определение № 2852 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12099/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Ю. Ю. Г. и Ю. Б. Г., подадена чрез процесуалния им представител - адв. С. Ц., срещу Определение № 10397 от 03.10.2024 г. по адм. дело № 8420/2024 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което са оставени без разглеждане касационните им жалби против Решение № 11366/9.7.2024г., постановено по адм. д. № 11603/2023г. по описа на Административен съд София град и съдебното производство е прекратено като процесуално недопустимо. По изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение като постановено в нарушение на приложимия материален закон, се претендира неговата отмяна. Ответникът – главен архитект на Столична община, в писмен отговор до съда изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение са оставени без разглеждане касационните жалби на Ю. Ю. Г. и Ю. Б. Г. против Решение № 11366/9.7.2024г., постановено по адм. д. № 11603/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на касаторите срещу заповед № САГ23-РА-18-42/21.08.2023г. на главния архитект на Столична община, издадена на основание чл.57а, ал.1, т.2, предл. „първо“ и ал.3 - ал.7 във вр. с чл.56 ЗУТ, и с която е наредено на Ю. Б. Г. да премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект: „Преместваем обект по индивидуален проект: „За търговски нужди (мебелен магазин) 1 бр.“, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 04234.6929.204 по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], вилна зона [заличен текст], район Панчарево. За да обоснове възприетия правен резултат тричленният състав е приел, че съгласно нормата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от този закон са окончателни. Въз основа на това е мотивирал извод, че е налице предпоставката по чл. 215, т. 4 АПК и касационните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване. Определението е законосъобразно. Съгласно предписанието на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ (доп. ДВ, бр. 25/26.03.2019 г.), решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, са окончателни. Нормата изключва касационния контрол върху първоинстанционните съдебни решения, постановени по жалби срещу заповеди, издадени за премахване на обектите по посочените текстове. При данните по делото изводът, че касационните жалби са подадени срещу решение, което не подлежи на инстанционен контрол, е правилен. От доказателствения материал е установено, че строежът, чието премахване като незаконен е разпоредено със заповедта на главния архитект, предмет на първоинстанционното производство, съставлява преместваем обект по чл.56, ал.1 ЗУТ. Ето защо и предвид предмета на спора, тричленният състав обосновано е счел, че атакуваното решение попада сред нормативно предвидените изключения, по отношение на които касационното обжалване е недопустимо. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид изложеното и на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Столична община следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнагражданеие. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия