Определение № 231 от 11.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2076/2018 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по молба на П. А. К. и Д. И. К., представлявани от адв. Мл.П., за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение №17/20.02.2018 г. по възз.гр.д.№ 515/2017 г. на Апелативен съд – Варна, срещу което молителите са подали в срок касационна жалба. С разпореждане от 05.06.2018 г. ВКС, ІІІ г.о., е указал на молителите, че следва съгласно разпоредбата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК да внесат по специалната сметка на ВКС надлежно обезпечение в размер на сумата 167 007.55 лв., която представлява сбора на присъдените с въззивното решение парични суми. С молба от 29.06.2018 г. молителите са посочили, че няма да внесат определеното от съда обезпечение, тъй като по образуваното срещу тях изпълнително дело е наложена възбрана върху техни недвижими имоти, което представлява надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за спиране е неоснователна, по следните съображения: Съгласно нормата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, по искане на касационния жалбоподател, ВКС може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената с решението сума. На молителите е указано и е предоставена възможност да внесат надлежното за случая парично обезпечение, което не е сторено. Наложените в изпълнителния процес възбрани върху недвижими имоти, собственост на молителите, са без значение за фактическия състав на нормата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, тъй като не представляват изискуемото от закона надлежно обезпечение, което страната, поискала спирането, е задължена да предостави във фазата на касационното производство пред ВКС. Разпоредбата не предвижда изключения от предвиденото в нея правило, изискващо безусловно внасяне по специалната сметка на ВКС на определената парична сума за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Внасянето на сумата е с предназначение както за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание на насрещната страна, така и за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на въззивното решение - когато касационно обжалване не бъде допуснато, или решението бъде оставено в сила. Сумата, както се посочи, следва да бъде внесена по специалната набирателна сметка на ВКС, като и за освобождаването й са предвидени изрични правила в зависимост от изхода на касационното производство. В случая, невнасянето на надлежното обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 ГПК е пречка за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение, поради което подадената молба следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение