Определение № 432 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 364/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. С. М. против разпореждане от 11.06.2012 г. по в.гр.д. № 69/2012 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е върната частната му жалба против определение № 166/7.05.2012 г. по същото дело. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното разпореждане е върната, поради неотстраняване на нередовностите й – невнасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. – частната жалба на З. С. М. против определение № 166/7.05.2012 г. /за връщане, поради неотстраняване на същата нередовност на частната му жалба против разпореждане № 59 от 23.02.2012 г./. Жалбоподателят счита, че не дължи държавна такса, тъй като делото е по Кодекса на труда. Д. е неоснователен. С исковата молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълнение задължението на общинската администрация в на [община] по опазване на разплащателните ведомости за 1987 г., поради което на ищеца не е издадено исканото от него удостоверение * за 1987 г. Касае се до облигационен спор за заплащане обезщетение за непозволено увреждане, а не за трудов спор по смисъла на чл.357 КТ, поради което е неприложима разпоредбата на чл.359 КТ и правилно съдът е дал указания за внасяне на държавна такса по частната жалба и съответно е приложил последиците от неизпълнението на указанията. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение