Определение № 146 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2901/2019 г.

Производството е по чл. 248 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на ответниците в касационното производство В. Р. Т. и М. Д. Т. с вх. на ВКС № 4670 / 15.06.2020 г., чрез процесуалния им представител - адв.Д. Й. –САК, за изменение на постановеното по настоящето дело определение по чл. 288 ГПК № 410 от 10.06.2020 г., в частта за деловодните разноски. Насрещната по молбата страна – касатор по делото „ЗАД Армеец” АД, чрез процесуалния си представител юрк.В. К., в срока по чл.248, ал.2 ГПК, е оспорила основателността на заявеното от молителите искане. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.248 ГПК, намира: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата по чл. 248, ал.1 и сл. ГПК е неоснователна. За да откаже присъждане на направените от В. Р. Т. и М. Д. Т. деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК съставът на второ търговско отделение на ВКС е констатирал, че същите не са представили в срока за отговор на касационната жалба доказателства за реално извършени такива, съобразно договорения с приложените по делото 2 договора за правна защита и съдействие -№ 019621 от 01.08.2019 г. и № 010620 от 01.08.2019 г., начин на плащане - по банкова сметка на АД”Й. и Е.”. С настоящата молба по чл.248, ал.1 ГПК, с вх. на ВКС № 4670 / 15. 06. 2020 г. и сл. ГПК молителите В. Р. Т. и М. Д. Т., чрез процесуалния си представител - адв.Д. Й. от АД”Й. и Е.” представят липсващите доказателства за извършеното реално плащане на договорените адвокатски възнаграждения - фактура № 7860/01.08.2019г. и платежно нареждане за извършен превод по посечената фактура. Тези доказателства, обаче, са след преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК, което изключва да е налице и процесуална възможност за съобразяването им от състава на касационната инстанция и постановяване на обусловен, въз основа на преценката им, различен правен резултат в частта за деловодните разноски на сочения съдебен акт на ВКС,ТК. Производството по селектиране на касационните жалби, по начина, по който е уредено в процесуалния закон, не предполага явяване на страните в открито съдебно заседание, поради което и всички относими доказателства за процесуално представителство и направени от последните деловодни разходи във вр. с същото подлежат на представяне в съответните прекратителни срокове,в който см. е и последователната практика на ВКС, изразена и в определение№ 410 от 10.06.2020 г. по т.д. № 2901/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. Несъмнено е, че за ответника по касационната жалба този срок е регламентиран в чл. 287, ал.1 ГПК и началото му в случая е поставено на 22. 10.2018 г. - с редовно връчваната на молителите касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, на основание чл.248 ГПК