Определение № 220 от 12.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 881/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на Д. В. Т. – адв. К. И. Н. за допълване на решение № 53/24.07.2020 год., постановено по т.д.№ 881/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските. Насрещната страна – ЗД БУЛ И. АД, е получила препис от молбата и не е представила писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С постановеното по делото решение съставът на ВКС е пропуснал да присъди съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция по правилото на чл.78 ал.1 ГПК. Тъй като молителят е защитаван безплатно, в полза на адвоката – пълномощник се дължи възнаграждение в размер на 530 лв., с оглед уважената част от интереса и разпоредбите на чл.38 ал.2 ЗА и чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ /в съответната редакция/. Съдът е пропуснал и да коригира разноските за предходните съдебни инстанции, с оглед частичната отмяна на въззивното решение. В тази връзка се моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение от 1 384.62 лв. по чл.78 ал.3 ГПК, което ищцата е осъдена да заплати на ответника. Като последица от уважаването на иска по чл.226 л.1 КЗ /отм./ за още 7 000 лв., така присъдените в полза на ответника разноски следва да бъдат съответно редуцирани до сумата от 846.15 лв. Така мотивиран, и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение