Определение № 7408 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6168/2026 г.

Производството е по реда на чл. 60, ал. 8 във връзка с чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба с характер на частна жалба, подадена от началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Летище Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РДГП/ - Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/ в Министерството на вътрешните работи /МВР/, чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Кабранска, против определение № 20034 от 21.05.2026 г., постановено от Административен съд – София-град, II отделение, 24 състав, по адм.д. № 6003/2026 г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснатo съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Счита, че актът съдържа мотиви, които не са подкрепени от събраните по делото доказателства и законът е тълкуван превратно. Поддържа, че заповед с рег. № 5394 ПАМ-44/07.05.2026 г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и при издаването ѝ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Развива съображения за материалната законосъобразност на наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка /ПАМ/ „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз за срок от 2 /две години/. “ Претендира отмяна на обжалваното определение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът – Г. С. /G. S./, оспорва жалбата чрез упълномощен адвокат Д. Ялъмов, който в писмен отговор изразява мотивирано становище за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното определение. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 20034 от 21.05.2026 г. е отменено разпореждане за допускане на предварително изпълнение, обективирано в заповед рег. № 5394 ПАМ-44/07.05.2026 г. на началника на ГПУ - Летище Варна; Главна дирекция „Гранична полиция“ е осъдена да заплати на Г. С. /G. S./ разноски по делото в размер на 635,12 евро. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София-град е приел, че нито оспорената заповед, нито предложението за налагане на ПАМ съдържат конкретни факти, обстоятелства и съображения, от които да може да се направи извод, че е необходимо предварително изпълнение на акта, допуснато по силата на съдържащото се в нея волеизявление на органа по чл. 60, ал.1 АПК. Решаващият съдебен състав е счел, че след като в акта липсва мотиви, обосноваващи възможност или вероятност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК не е обосновано и не може да се направи заключение за наличие на сочената от административния орган предпоставка за допускане на предварителното изпълнение, а именно, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено. Според изложените в обжалваното определение мотиви, разпореденото предварително изпълнение би причинило значителни и трудно поправими вреди на жалбоподателя, тъй като същият ще бъде лишен от възможността да упражнява професията си и да играе футбол на територията на ЕС. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Това е така, защото АССГ точно е констатирал, че с процесната заповед с рег. № 5394 ПАМ-44/07.05.2026 г. на началника на ГПУ - Летище Варна към РДГП - Аерогари при ГДГП - МВР, на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.10, ал. 1, т. 18 и т. 25 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, както и във връзка със заповед № 43 от 07.05.20206 г., на жалбоподателя е наложена ПАМ „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз за срок от 2 /две години/. Обосновано съдът е преценил, че предварителното изпълнение на оспорената заповед не е допуснато по силата на закона, а по силата на изрично съдържащото се в нея волеизявление на органа по чл. 60, ал.1 АПК – поради опасност, че чужденецът може да осуети или сериозно да затрудни изпълнението на акта, като в тези случаи доказателствената тежест за установяване на посоченото правно основание е на административния орган. Нормата на чл. 60 АПК регламентира реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, като в ал. 1 от нея са посочени случаите, в които административният орган при издаване на административния акт допуска предварителното изпълнение: когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, както и ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Предвидена е и хипотеза предварителното изпълнение да се допусне и по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, в който случай административният орган изисква съответната гаранция. Предварителното изпълнение на административния акт е изключение от общото правило за суспензивния ефект на жалбата срещу него и поради това трябва да бъде самостоятелно мотивирано от органа. Настоящата касационна инстанция намира, че в случая административният орган не е посочил каквито и да било предпоставки, а още по - малко относими към приложената от него хипотеза на чл. 60, ал. 1 АПК. Такива действително не се съдържат и в предложение с рег. № 5394р-9251 от 07.05.2026 г. от разузнавач в група ОИД на ГПУ – Летище Варна, и не могат да бъдат изведени от други съпътстващи издаването на оспорената заповед документи. Следователно административният орган не е обосновал и мотивирал необходимостта от допуснатото предварително изпълнение. При липса на конкретни факти в процесната заповедта и в цитираното предложение, от които да се изведе реална опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението, разпореждането се явява незаконосъобразно. Първостепенният съд е извършил задълбочена преценка и точно е установил, че в конкретната случай са налице данни, че от предварителното изпълнение на процесната заповед за налагане на ПАМ за жалбоподателя ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК е подчинена на общия принцип на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК и поради това органът трябва да извърши необходимата преценка за баланса между защитавания държавен и обществен интерес, и вероятните по вид и интензитет вреди, които незабавното изпълнение на акта би причинило на неговия адресат. По делото са налице конкретни данни, че Г. С. /G. S./ е гражданин на Бразилия, притежава валиден паспорт и е влязъл законно в Република България; футболист е на СК Салгейрош, Португалия, което удостоверява със сключен договор за спортна заетост. Според приложената към първоинстанционната жалба декларация, футболният клуб е осведомен за миграционния и документалния статут на чуждия гражданин, като институционално следи всички свързани с него административни процедури. В случая безспорно предварителното изпълнение на процесната ПАМ води до тежка намеса в правното положение на оспорващия, тъй като ще доведе до обективната невъзможност да упражнява професията си. Липсата на анализ защо евентуалните неблагоприятни последици за държавния или обществения интерес при отлагане на изпълнението на заповедта надделяват спрямо значителните и трудно поправими вреди за жалбоподателя, прави разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК незаконосъобразно, като постановено в противоречие с чл. 6 АПК. Изложените в частната жалба доводи касаят липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК на процесната заповед с рег. № 5394 ПАМ-44/07.05.2026 г. Тези доводи са по съществото на правния спор и не следва да се обсъждат в настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. Съдът не дължи произнасяне по направените разноски, тъй като такива не се претендират. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,