Определение № 1078 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4207/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. И. Р. и Х. М. Й., срещу въззивно решение № 79/12.07.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 156/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която са осъдени да заплатят на П. А. Р. 78258 евро и на Ф. Д. Х. 43730,38 евро, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2019 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски. Ищите търсят исковите суми от ответниците солидарно, евентуално в условията на разделност – половинатата от общите суми от всеки ответник. Първостепенният съд се е произнесъл по искове на П. А. Р. и на Ф. Д. Х. за солидарно осъждане на ответниците Ц. И. Р. и Х. М. Й., да заплатят на всеки от ищците, както следва – 109 258 евро главница на П. А. Р. и на Ф. Д. Х. 43740,38 евро главница, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Въззивният съд, като отменил частично първостепенния съдебен акт се е произнесъл с диспозитив, от който не е ясно присъдената на всеки от ищците сума как се дължи от ответниците – общо или солидарно. Неяснотата е съществена (всеки от ответниците дължи половината от присъдените суми – главници и лихви или е отговорен пред кредиторите за целия размера), поради което делото следва да бъде върнато на въззивния съд, който да прецени как да отстрани порока на въззивното решение – чрез тълкуване или поправка на очевидна фактическа грешка. След произнасяне, делото да се върне на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба. Мотивиран от горното, съдът