Определение № 60323 от 15.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1172/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова срещу определение № 233 от 15.04.2021г. по в.т.д. № 2484/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е спряно на основание чл.420, ал.5 ГПК изпълнението по изп.д. № 20188440400980 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844, с район на действие СГС. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че е налице основание за прилагане на аналогия на разпоредбата на чл.391, ал.5 ГПК, предвиждаща изключение от правилото, че при спряно съдебно производство е недопустимо да се извършват каквито и да било процесуални действия, като възможност на ищеца да иска, съответно на съда да допусне обезпечение на иска при спряно дело. Счита, че това изключение не може да бъде тълкувано разширително и да бъде съответно приложено по отношение на искането за спиране на длъжника, предвидено в чл.420, ал.2 ГПК. По тези съображения намира, че искането на „Риск Инженринг“ АД е недопустимо при спряно производство и следва да бъде оставено без разглеждане. Поддържа, че изводите на съда във връзка с приложението на чл.147 ЗЗД и §5, ал.3 от ЗИДЗБН, бр.33 от 2019г. са неправилни, тъй като са приложими единствено по отношение на „Риск Инженринг“ АД в качеството му на поръчител, но не и по отношение на главния длъжник „Еко Ризортс“ ЕАД, но въпреки това въззивният съд е спрял изпълнението и срещу двамата солидарни длъжници, без да изложи доводи за това. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата на „Риск Инженринг“ АД по чл.420 ГПК бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение. Ответникът „Риск Инженеринг“ АД оспорва частната жалба. Излага съображения за неоснователност на възражението за недопустимост на искането му за спиране на изпълнението, като излага подробни съображения в подкрепа на довода си, че спирането на исковото производство не е пречка за развитие на производството по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението. Излага подробни съображения и за наличието на основанията за исканото спиране на изпълнението по отношение на него в качеството му на поръчител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че въззивният съд е бил сезиран с молба от „Риск инженеринг“ АД за спиране на изпълнението по изп.д. № 20188440400980 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844, с район на действие СГС, по която се е произнесъл с обжалваното определение, като е спрял изпълнението по посоченото изпълнително дело, без в диспозитива на определението да е посочено, че се спира изпълнението по отношение на молителя „Риск инженеринг“ АД. Препис от подадената срещу въззивното определение частна жалба не е изпратен на ответника по делото „Еко резортс“ АД, като в съпроводителното писмо въззивният съд е посочил, че с определението си се е прознесъл по молба за спиране на изпълнението по отношение на „Риск инженеринг“ АД. При изложените обстоятелства настоящият състав намира, че делото следва да бъде изпратено на постановилия обжалваното определение въззивен съд за допуска не на поправка на очевидната фактическа грешка в диспозитива му съгласно чл.247 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение