Решение № 9084 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2011 г.

Решение № 9084 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 132, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 225 и чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 19а, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/. Образувано е по жалба от Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев, подадена чрез пълномощници адв. Благородна Раденкова и адв. Радка Йосифова, против Заповед № РД-46-1692 от 23.12.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ им е отказано обезщетение за заявените 2000 дка гора - пасбище в местността "Демир-борун". В жалбата се излагат доводи, че постановеният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради това, че единственият мотив за отказа е неоснователен, защото не само в заявлението, но и във всички съпътстващи го документи претендираните земи са описани не като "гора и пасбище", а изрично са посочени като "гора-пасбище" и се касае за категория земеделски земи, предназначени за пасбища, в чиито граници има храстовидна или друга дребна дървесна растителност, което обаче не би могло да промени основното предназначение на този вид земи, а именно - ползването им за пасбище. Твърдят, че административният орган не отказва обезщетяване поради липса на основанията по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, а поради обстоятелството, че не може да определи площта на пасбището, което подлежи на обезщетяване, а оттук и размера на обезщетението, което се явява в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства с целта на закона. Позовават се на решение № 8773 от 16.07.2008 г. по адм. дело № 5522/2008 г. на ВАС - Петчленен състав, I колегия, с което е бил отменен мълчалив отказ от страна на административния орган и делото е върнато като преписка на министъра на земеделието и храните за произнасяне по заявлението за обезщетяване по ЗСПЗЗ, при което е постановен изричен отказ предмет на оспорването. В писмени бележки се позовават и на решение № 1338 от 27.01.2011 г. по адм. д. № 7116/2010 г. на ВАС, петчленен състав, с което отменено решение № 1873 от 12.02.2010 г. по адм. д. № 2672 от 2009 г. на ВАС, IV отделение, с което са дадени указания за преценка законосъобразността на обжалваната заповед. Молят, заповедта в обжалваната й част да бъде отменена и преписката изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ванина Караиванова, оспорва жалбата и излага доводи в писмено становище и съдебно заседание, че не са налице предпоставките по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради това, че претендираното обезщетение е за имот, който не е земеделска земя. Моли, да се отхвърли жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в 14 дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение 1338 от 27.01.2011 г. по адм. д. № 7116/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е отменено решение № 1873 от 12.02.2010 г. по адм. дело № 2672/2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е обявена за нищожна заповед № РД 46-1692 от 23.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление рег. № АО - 816/25.06.2007 г. със заявители Ирина Миткова Стоилова и Стоян Симитчиев, за бежанеца Митрю Стоянов Симитчиев, както и е върнато делото като преписка на министъра на земеделието и храните за произнасяне по заявление регистрационен индекс АО - 816 от 25.06.2007 г. съобразно с указанията, дадени във влязлото в сила съдебно решение № 8773 от 16.07.2008 г. по адм. дело № 5522/2008 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение 1338 от 27.01.2011 г. по адм. д. № 7116/2010 г. на ВАС са дадени задължителни указания да бъде преценена законосъобразността на обжалваната заповед № РД-46-1692 от 23.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е било отказано обезщетение на Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев за заявените 2000 дка гора-пасбище в местността "Демир-борун" съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В изпълнение на дадените указания настоящият съдебен състав приема за установено следното: Производството пред административния орган е по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, образувано в изпълнение на решение № 8773 от 16.07.2008 г. по адм. дело № 5522/2008 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, за произнасяне по заявление регистрационен индекс АО - 816 от 25.06.2007 г. със заявители Ирина Миткова Стоилова и Стоян Симитчиев, за бежанеца Митрю Стоянов Симитчиев, поч. на 15.05.1980 г. Прието е от петчленния състав на ВАС, че законосъобразността на заповед № РД-46-1692/23.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните, следва да бъде преценявана в съответствие с подаденото заявление № АО - 816 от 25.06.2007 г. за обезщетяване на 2000 дка "гори-пасища", намиращи се в местността "Демир боруна", с Ени кьой, Р. Гърция. По преписката пред административния орган са представени документи от държавен архив по чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ по ликвидационна преписка № 2895, АЕ № 61, опис 12 на архивен фонд 719к на ЦДА: свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец на Митрю Стоянов Симитчиев, молба за ликвидиране и опис-декларация за изселване на Митрю Стоянов Симитчиев, както и заявления, молби на бежанеца и писма до Смесената гръцко-българска комисия. Видно от декларация за изселване от бежанец или изселен на Митрю Стоянов Симитчиев, в Р. III - Общо описание на недвижимите имоти, изоставени от заявителя в родното му място, деклараторът е посочил "Гора-пасбище" от 4 330 дка, а в молба за ликвидиране от бежанец или изселен, в т. 3 е посочил "Гора - пасбище" в м."Демир борун" от 2000 дка, в т. 4 е посочил "Пасбище" в м."Стоянова вода" от 130 дка, в т. 5 - "Пасбище" в м."Чобан чешме" от 150 дка и т. 6 - "Пасбище" в м."Колоаза" от 2000 дка 15 дка нива. В молбата е отбелязано, че нивите са от 28,5 дка, пасища -2280 дка. Със заповед № РД-46-695 от 18 май 2006 г. на министъра на земеделието и горите по заявление № 94 ИИ-117 от 17.03.2003 г., в изпълнение на решение № 1092 от 30.01.2006 г. по адм. дело № 10417/2005 г. на ВАС, петчленен състав, е признато право на обезщетение на наследниците на Митрю Стоянов Симитчиев за 2280 дка пасища, която заповед е обнародвана в ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г. и е влязла в сила. Във връзка с указанията към административния орган по решение № 8773 от 16.07.2008 г. по адм. дело № 5522/2008 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, за произнасяне по заявление регистрационен индекс № АО - 816 от 25.06.2007 г. за признаване право на обезщетяване на 2000 дка "гори-пасища", в местността "Демир боруна", по протокол № 74 на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е прието, че не може да бъде определен размера на обезщетението, тъй като имота е описан с начин на трайно ползване - "Гора - пасбище", без да е посочено каква част от имота представлява гора и каква част - пасище, както и че за гората не се дължи обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което е предложила на министъра на земеделието и храните да откаже правото на обезщетение. Въз основа на протокола на комисията с процесната заповед № РД-46-1692/23.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ е отказано правото на обезщетение по заявление регистрационен индекс № АО - 816 от 25.06.2007 г. на жалбоподателите, като са изложени същите мотиви на комисията. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно спогодбата за уреждане на висящите въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, изселили се през периода 1913 - 1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правоимащите лица, съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ следва да подадат заявления с приложени към тях молба за ликвидация, свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и други документи установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., който определя лицата, неполучили облигации, а именно чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централен държавен архив и попадат в някои от хипотезите на т. 1-3 на посочената разпоредба, при които им се признава правото на обезщетение, именно: 1.не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис"; 2. не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция/ДВ бр. 87/1964 г./; 3. са били изоставени от правоимащите, поради каквато и да било причина на гръцка територия. Разпоредбата на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ регламентира правото на обезщетяване само по отношение на земеделски земи, което обуславя задължение за административния орган да установи, освен изложените по-горе предпоставки за нуждите на производството, както и дали претендираните за обезщетение земи са "земеделски земи" по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. В случая отказът на административния орган е мотивиран с липсата на доказателства, каква част от претендираната за обезщетение земя е гора и каква представлява пасище. В изпълнение на изискванията на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ заявителите по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, следва да представят свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 456 на Министерския съвет от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122 от 1997 г.). В случая от доказателствата по делото се установява, че заявителите са представили изискуемите документи във връзка с цитираните разпоредби, но не са представили доказателства, които да установяват правата на собственост на техния праводател по отношение на имота "Гора - пасбище", който е индивидуализиран от праводателя в молбата декларация, т. 3 като един имот от 2000 дка в м."Демир борун", при граници: "Панар дере", "Чебуклидере, път за "Вакдалий" и Стойко Николов. Относно определянето характера на имота претендиран за обезщетение следва да се съобразят легалните законови дефиниции на "гора" и "земеделска земя", с оглед преценката на предпоставките за обезщетение. Производството по ликвидация за имотите на праводателя Митрю Стоянов Симитчиев, видно от молба за ликвидиране /от 1925 г./ и декларация за изселване /от 20.08.1925 г./ е проведено през 1925 г. Съгласно действащия към този момент чл. 21 от Закон за горите /ДВ, бр. 24 от 3.05.1922 г./ - "Гора, в смисъла на настоящия закон, е всяка площ, която е обрасла с горски дървета или храсте, независимо от нейното пространство и сегашно състояние. Смятат се като гора и се подвеждат под наредбите на настоящия закон още планинските пасбища и всички празни пространства из горите, както и ония, които бъдат обявени за охранителни и строго-охранителни или подлежащи на залесяване (чл. 22 от настоящия закон)". Също така съгласно чл. 19 от Закона за горите /утвърден с Указ № 49 от 16.07.1925 г., обн., ДВ., бр. 124 от 1.09.1925 г., в сила от 1.09.1925 г., отм., бр. 71 от 27.03.1948 г./ - "Гора, в смисъл на настоящия закон, е всяка земя, която е обрасла или е засадена с горски дървета и храсти, независимо от нейното пространство и сегашно състояние. Смятат се за предмет на горско стопанство и се подвеждат под наредбите на настоящия закон още: горските (планинските) пасища и всички празни пространства из вътрешността на горите (освен работните земи), както и ония земи, които бъдат обявени за охранителни и строгоохранителни, или бъдат определени за залесяване". При тази нормативна уредба заявеният при ликвидацията имот - "Гора-пасбище" следва да се определи като гора, независимо от вписването "пасбище", след като се отнася за един имот и липса на разграничение между гора и пасище. Съгласно действащата към момента на произнасяне на административния орган нормативна уредба - чл. 2 от Закона за горите /от 1997 г. отм./ "Гора по смисъла на този закон е земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар", а според ал. 2 - " Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра". Съгласно чл. 2, ал. 3 от същия закон - "Не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по Закона за устройство на територията, както и земеделските земи". С чл. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначение за земеделско ползване, както и тези които не са включени в горския фонд. Въз основа на установените фактически обстоятелства по отношение на декларираната при ликвидацията категория земя - "Гора-пасбище" и с оглед на цитираната нормативна уредба, настоящият съдебен състав приема, че претендираната за обезщетяване земя по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление регистрационен индекс АО - 816 от 25.06.2007 г. със заявители Ирина Миткова Стоилова и Стоян Митков Симитчиев, за бежанеца Митрю Стоянов Симитчиев, не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, поради и което отказът на административния орган за обезщетяване обективиран в процесната заповед, е законосъобразен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК при цялостната преценка на законосъобразността на оспорения административен акт настоящият съдебен състав приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие е с материално правните разпоредби и целта на закона. Предвид на изложените съображения следва да се приеме, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради и което жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение