Определение № 795 от 13.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1237/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Тома Строй“ЕООД/н/, чрез синдик А. Б., срещу Определение № 347 от 15.05.2023г. по т.д. № 590/2023г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба за отмяна на влязло в сила Решение № 260002/15.01.2021г. по гр.д. № 433/ 2020г. по описа на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено Решение № 260141/17.07.2020г. по гр.д. № 2242/2019г. по описа на ОС-Варна. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение. Изразява несъгласие с направеното от първия тричленен състав на ВКС стеснително тълкуване на използвания в чл.303,ал.1,т.1 ГПК легален израз „нови обстоятелства или нови писмени доказателства“, довел до неправилност на извода, че наличието на противоречива практика на ВКС по тълкуването и прилагането на релевантни за делото законови разпоредби не представлява „обстоятелство“, а обективирането й в писмена форма – „писмено доказателство“. Счита, че преценката дали релевираните в молбата за отмяна новооткрити обстоятелства и писмено доказателство /Решение № 56 от 24.04.2018г. по гр.д. № 2339/2017г. на ВКС, ІІ г.о./ е по съществото на спора за отмяна, а не предпоставка за нейната допустимост. Изложени са и съображения срещу извода на съда за неспазване на указания в чл.305 ГПК срок за подаване на молбата и неправилно в тази връзка интерпретиране на обстоятелството, че съществуването на противоречивата практика е станала известна на подалия молбата за отмяна синдик след встъпването му в длъжност, от който момент следва да тече посоченият срок. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Тома Строй“ЕООД/н/, чрез синдик А. Б., молба за отмяна на влязло в сила Решение № 260002/15.01.2021г. по гр.д. № 433/2020г. по описа на Апелативен съд-Варна, първият тричленен състав на ВКС, Търговска колегия е приел, че изложените с молбата обстоятелства не покриват никой от фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК, включително сочения от молителя по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Преценено е, че позоваването на съдебна практика – решения на ВКС, която според молителя е противоречива, не покрива състава на чл.303, ал.1,т.1 ГПК, изрично отречено с даденото тълкуване по т.1 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС по отношение на тълкувателно решение на ВКС, като е прието, че мотивите са относими и към постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, доколкото нарушението на материалния закон, каквито са по същество оплакванията на молителя, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Освен това, първият състав на ВКС е изложил и съображения за неспазване на указания в чл.305 ГПК срок, доколкото цитираната с молбата съдебна практика е постановена в период по-дълъг от три месеца преди подаването на молбата по чл.303 ГПК; молителят не е обосновал невъзможност да се снабди с нея непосредствено след постановяването на съдебните решения, достъпни и според твърденията му в информационни бази данни за съдебна практика. Прието е също така, че назначаването на нов синдик на дружеството и извършен от него в това му качество прочит на съдебната практика, не е основание от датата на назначаването му да тече нов срок. Частната жалба е неоснователна. Съгласно т.10 от ТР №7/31.07.2017г. по тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по реда на чл. 307, ал.1 ГПК, а преценката за съответствието на изложените обстоятелства като конкретни и надлежни твърдения с фактическите състави на чл. 303, ал.1 ГПК, е изцяло в правомощията на ВКС, който следи за редовността на молбата за отмяна служебно. Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на молбата за отмяна на поддържаното в нея основание. Правилна е преценката на първия състав на ВКС, че позоваването на противоречива практика на ВКС по релевантна за конкретния спор норма на фактическия състав на чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Различното тълкуване и прилагане на правото е предпоставено от допуснато нарушение на материалния закон, което не е сред уредените в закона основания за отмяна и не представлява „ново“ по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК обстоятелство или писмено доказателство, което да е от съществено значение за изхода на спора. Решаващият извод на съда е съобразен и с дадения по т.1 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС отрицателен отговор на въпроса дали последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила решение, е основание за неговата отмяна, основният мотив за който е че противоречието между приетото от съда казуално тълкуване на правна норма по конкретен правен спор, приключил с влязло в сила решение и задължителното тълкуване на същата правна норма с последващо тълкувателно решение води до неправилност на съдебното решение, което се квалифицира като нарушение на материалния закон. Аналогични са съображенията и по отношение на последващо решение на ВКС по чл.290 ГПК, с което е дадено различно тълкуване на правната норма, което обаче е относимо към правилността на влязлото в сила решение, преценката на която е извън предмета на производство по молба за отмяна на същото, съобразено от първия тричленен състав на ВКС. Неоснователно е и поддържаното от частния жалбоподател оплакване срещу направения за изчерпателност на изложението извод в обжалваното определение за неспазване на указания в разпоредбата на чл.305 ГПК срок. Смяната на законнния и/или процесуалния представител на страната, в случая – на синдика, е обстоятелство, което не влияе на започналия да тече срок по чл.305 ГПК. Следователно, изводът, че назначаването на нов синдик на дружеството и извършеният от него в това му качество прочит на съдебната практика не е основание от датата на назначаването му да тече нов срок, е законосъобразен. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,