Решение № 1799 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11089/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби – на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София и на „ПЛАНЕТА-ГАРД“ ЕООД, гр. София срещу решение № 25844/30.07.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 4626/2025 г. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София, чрез юрк. М. А.-Петрова, обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22220224003732-091-001/13.12.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 280/13.03.2025 г. при обжалването по административен ред относно установените задължения по ЗДДС в общ размер на 14 926.00 лева и лихви в размер на 5 605,33 лева за данъчни периоди м. 06.2021 г., м. 08-09.2021 г., м. 02-05.2022 г. и м. 11.2022 г. произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД, „ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД и „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението в обжалваната част. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че от органите по приходите не са установени обективни данни за наличие на данъчна измама. Твърди, че от събраните в административното и в съдебното производство доказателства е установено, че доставките, фактурирани от „КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД, „ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД и „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД, не са реално извършени. Счита, че наличните по делото фактури, договори, приемо - предавателни протоколи, доказателства за плащане в брой и редовното им осчетоводяване, не доказват реалността на доставките. В тази връзка сочи, че липсват данни за лицата, извършили услугите, видовете работа, търговска кореспонденция между съответните доставчици и получателя, документи и справки през кой период и на кой конкретен обект е извършена всяка от услугите, както и че доставчиците не са разполагали с кадрови и технически ресурс за изпълнението на услугите. Твърди, че ревизираното дружество е знаело за наличието на правна конструкция, която позволява реализирането на данъчно предимство, както и че дружеството е имало намерение за създаването и използването на документите с цел заобикаляне на закона и постигане на данъчно предимство. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. „ПЛАНЕТА-ГАРД“ ЕООД, гр. София, чрез адвокат С. Жеков обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22220224003732-091-001/13.12.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 280/13.03.2025 г. при обжалването по административен ред относно определените задължения по ЗДДС и съответните лихви, резултат от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от„ИНТЕР ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЗАРА 2019“ ЕООД „МАКСРЕМОНТ“ ЕООД и „АЕС КЪМПАНИ 2020“ ЕООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че по делото е установено, че доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, издали са проверяваните фактури и са ги включили в отчетните си регистри като по този начин са потвърдили извършването на доставките. Получаването на доставките е отразено в счетоводството на ревизираното лице. Позовава се на решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба, подадена от решаващия орган и неоснователност на жалбата, подадена от "Планета-Гард" ЕООД. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са процесуални допустими, като подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: С оспорения ревизионен акт № Р-22220224003732-091-001/13.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 280/13.03.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София на "Планета - Гард" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 29 447.33 лева и лихви в общ размер на 11 058.70 лева за данъчни периоди от м. 02.2021 г. до м. 09.2021 г. и от м. 11.2021 г. до м. 05.2022 г., резултат от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от„ИНТЕР ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЗАРА 2019“ ЕООД, „ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД, „МАКСРЕМОНТ“ ЕООД, „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД, „АЕС КЪМПАНИ 2020“ ЕООД и "КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД. Ревизията е образувана след като с решение № 7996 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. дело № 3214/2024 г. е обявен за нищожен ревизионен акт № 22220222003285-091-001/22.12.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото като преписка е изпратено на компетентната ТД на НАП - София. С обжалваното съдебно решение, Административен съд - София град е отменил № Р-22220224003732-091-001/13.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 280/13.03.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град София в частта, в която на "Планета - Гард" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на на 14 926.00 лева и съответните лихви в размер на 5 605,33 лева за данъчни периоди м. 06.2021 г., м. 08-09.2021 г., м. 02-05.2022 г. и м. 11.2022 г. резултат от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД, „ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД и „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част - по отношение на установените задължения по ЗДДС в размер на 14 521.33 лева и съответните лихви от 5 453.37 лева, резултат от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „ИНТЕР ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЗАРА 2019“ ЕООД, „МАКСРЕМОНТ“ ЕООД и „АЕС КЪМПАНИ 2020“ ЕООД. В решението съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от органи по приходите с материална компетентност по чл.119, ал.2 ДОПК и в предписаната от закона форма и в съответствие с изискванията за съдържание. Не е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство. По материалната законосъобразност на акта съдът е посочил материалноправните и формални условия за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и сл. ЗДДС и е приел, че материалноправните предпоставки са изпълнени по доставките от "КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД, „ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД и „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД и не са налице по доставките от „ИНТЕР ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЗАРА 2019“ ЕООД, „МАКСРЕМОНТ“ ЕООД и „АЕС КЪМПАНИ 2020“ ЕООД. Този извод е основан на следните фактически установявания: "Планета - Гард" ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по две фактури, издадени от "КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД – фактура № 0000000036/23.11.2021 г. и фактура № 0000000043/25.11.2021 г. с предмет „изпълнени услуги на основание договор и приемен протокол“. Всяка от фактурите е придружена с касов бон за извършено плащане. За изпълнението на услугите са представени приемо-предавателни протоколи, подписани от страните, които съдържат описание на доставените и монтирани количества материали – кабели и елементи за изграждане на периметрова охранителна система Ajax Systems, съгласно подписани договори за услуги. В хода на ревизията от доставчика са представени документи за отразяване на фактурите в счетоводството му (хронологичен регистър на сметки 411, 703, 4532, 501; аналитичен регистър на сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“; касова книга за сметка 501 „Каса в лева“), включително за уреждане на счетоводните му взаимоотношения с държавата като платец на ДДС (аналитичен регистър на сметка 4532 „ДДС за продажбите“). Фактурите са отразени и в счетоводството на ревизираното дружеството - получател на услугите съгласно представените счетоводни регистри. По отношение на доставчика "ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД съдът е установил, че на „ПЛАНЕТА-ГАРД“ ЕООД са издадени девет фактури – фактура № № 0000000008/08.02.2022 г., фактура № 0000000016/20.02.2022 г. и фактура № 0000000029/07.03.2022 г. с предмет на доставка „услуги по изграждане на охранителна система съгласно договор и протокол“, както и фактура № 0000000041/23.03.2022 г., фактура № 0000000068/06.04.2022 г., фактура № 0000000083/21.04.2022 г., фактура № 0000000100/05.05.2022 г., фактура № 0000000117/12.05.2022 г. и фактура № 0000000123/30.05.2022 г. с предмет на доставка „на основание договор и протокол за охранителни дейности“. Всяка от фактурите е придружена с фискален бон за плащане и с подписан от страните приемо - предавателен протокол от датата на издаване на фактурата за установяване на извършеното и приемане на услугите. Услугите са предоставени по сключени от страните договори за услуга от 04.02.2022 г., от 10.02.2022 г., от 02.03.2022 г., от 16.03.2022 г., от 23.03.2022 г., от 07.04.2022 г., от 15.04.2022 г., 28.04.2022 г. и от 10.05.2022 г. с предмет услуги по охранителни дейности, монтаж на кабели и елементи за изграждане на периметрова охранителна система Ajax Systems. Посочените в приемо - предавателните протоколи стойности съответстват на договорените дейности и на посочените в договорите единични цени. Относно доставките от „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД съдът е установил, че на ревизираното дружество са издадени шест фактури – фактура № 00000000199/15.06.2021 г., фактура № 00000000214/30.06.2021 г., фактура № 0000000281/09.08.2021 г., фактура № 0000000292/23.08.2021 г., фактура № 0000000297/31.08.2021 г. и фактура № 0000000310/09.09.2021 г. с предмет „на основание договор и протокол за изграждане на охранителна система“. За извършеното плащане към всяка от фактурите е представен касов бон. Извършването на услугите е документирано с приемо-предавателни протоколи – от 15.06.2021 г., от 30.06.2021 г., от 09.08.2021 г., от 23.08.2021 г., от 31.08.2021 г. и от 08.09.2021 г., които цялостно отразяват доставените и монтирани количества материали и оборудване за охранителна система, както и единични цени. Представени са и сключените между страните договори за монтажни услуги от 15.05.2021 г., от 07.06.2021 г., от 01.07.2021 г., от 20.07.2021 г., от 02.08.2021 г., от 25.08.2021 г. с предмет услуги по монтаж на кабели и елементи за изграждане на периметрова охранителна система Ajax Systems, както и договори за монтажни услуги съответно от 15.05.2021 г., 07.06.2021 г., 01.07.2021 г., 20.07.2021 г., 02.08.2021 г. и 25.08.2021 г. с предмет услуги по монтаж на кабели и елементи за изграждане на периметрова охранителна система Ajax Systems. От тези доказателства съдът е обосновал извод, че извършването на услугите, предмет на фактурите от посочените доставчици, е доказано. От съдържанието на ревизионния доклад е приел, че органите по приходите отричат реалността на доставките основно поради липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, както и поради наличието на привидни сделки или т.нар. относителна симулация, целящи прикриването на действително извършени такива. С аргументи от решение по дело С-324/11 и определение по дело С-123/14 на Съда на ЕС съдът е приел, че само по себе си обстоятелството, че даден доставчик не разполага с необходимия персонал или материална база, не е достатъчно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Според съда изпълнението на услугите може да бъде осъществено чрез подизпълнители, което е обичайна търговска практика и не означава автоматично липса на реална доставка или участие в измама. Данъчната администрация е длъжна да докаже, че получателят е знаел или е трябвало да знае за евентуална измама. Липсата на персонал може да е индикатор, но не е самостоятелно и достатъчно доказателство за нереалност на доставката. В тази връзка съдът се е позовал на решение по дело Kittel и Recolta Recycling, C-439/04 и C-440/04, според което на данъчнозадължено лице може да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит само ако въз основа на обективни данни се установи, че то е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. По отношение на твърденията за симулативност на сделките, съдът е посочил, че доказването на относителна симулация изисква установяването от страна на органите по приходите кои са прикритите от страните сделки. В случая такива прикрити сделки не са доказани. Според съда от събраните по делото доказателства не може да бъде установено по безспорен начин наличието на изкуствена правна конструкция, която да обосновава извод за симулативност на услугите, обективирани в процесните фактури и приемо - предавателни протоколи. Приел е, че в процесния случай не са налице обективни данни, установени от органите по приходите, които да сочат наличието на данъчна измама. Липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците сама по себе си не може да съставлява такива обективни данни. С тези мотиви, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта, в която на Планета-Гард ЕООД е отказано право на данъчен кредит за доставки на услуги, фактурирани от КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД, „ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД и „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД. По отношение на останалите доставчици - „ИНТЕР ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЗАРА 2019“ ЕООД, „МАКСРЕМОНТ“ ЕООД и „АЕС КЪМПАНИ 2020“ ЕООД, съдът е приел, че освен фактурите, липсват други документи, удостоверяващи реалността на доставките. От оспорващия, чиято е доказателствената тежест не са представени доказателства за осъществяване на доставките. Липсват договори, приемо - предавателни протоколи, както и други документи, потвърждаващи фактическото движение на стоки или реалното изпълнение на услуги. Според съда, ревизионният акт в тази част съответства на решението на Съда на ЕС по дело С- 78/12, "Евита-К", т. 37, според което лицето, което иска приспадане на ДДС, трябва да докаже, че отговаря на всички условия за това. С оглед липсата на доказателства за осъществяване на доставките, съдът е обосновал извод за законосъобразност на отказа на правото на приспадане по фактурите от посочените доставчици, а липсата на технически и кадрови ресурс на доставчици е приел, като косвено доказателства в подкрепа на изводите за липса на реалност на доставките. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените и от двете страни касационни основания по чл. 209 АПК. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт в съответствие с чл.160, ал. 2 ДОПК. При проверката за материална законосъобразност на установените задължения по ЗДДС, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. В съответствие с материалния закон - чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с ал. 2 ЗДДС и чл. 9, ал.1 във връзка с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т.1 ЗДДС, съдът е признал правото на приспадане по онези от спорните доставки, по които е установил извършването на услуги и е отхвърлил жалбата относно отказания данъчен кредит за доставките, за които от ревизираното дружество са представени само фактурите. Цитираните норми предвиждат, че правото на данъчен кредит за доставки на услуги, посочени в чл. 9, ал.1 ЗДДС възниква когато услугите са извършени. Това е релевантният юридически факт, чието доказване поражда правото на приспадане за получателя по фактурите. Обосновано съдът е приел, че извършването на услугите, фактурирани от "КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД, „ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД и „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД е доказано от представените към фактурите договори и приемо - предавателни протоколи. Доводите в касационната жалба на решаващия орган, че реалното осъществяване на тези доставки не е установено, са в противоречие с писмените доказателства по делото. Представените договори и приемо - предавателни протоколи съдържат вида и количеството работа - конкретни по вид монтажни дейности и единичните им цени. Получените услуги са свързани с охранителната дейност, осъществявана от ревизираното дружество, която е облагаема. Липсата на данни за лицата, извършили услугите и търговска кореспонденция между съответните доставчици и получателя, не променят изводите, че услугите са изпълнени и резултатът е престиран от доставчиците на ревизираното дружество. Периодът на извършване на услугите е очертан от датите на сключване на договорите и датите, посочени в приемо - предавателните протоколи. Непосочването на конкретния обект в протоколите, в случая не променя изводите за реално осъществяване на услугите, тъй като обектите, на които е извършвана дейността на ревизираното лице са установени в хода на ревизията. Обосновано и в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС съдът е приел, че по делото не са установени обективни данни за наличие на данъчна измама, за която "Планета - Гард" ЕООД е знаело или е следвало да знае. Не е установено и че сделките са привидни и прикриват други сделки. Доказателствената тежест е органите по приходите и на решаващия орган като страна в съдебното производство, и в случая не е изпълнена. Доводите в касационната жалба на решаващия орган, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците е достатъчно основание за отказ на правото на данъчен кредит, са в противоречие с цитираното от съда решение на Съда на ЕС по дело С-324/11. По делото липсват каквито и да било твърдения на органите по приходите кои са прикритите сделки, между Планета - Гард ЕООД и доставчиците "КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД, „ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД и „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД, от които се черпи неправомерно данъчно предимство. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че по останалите фактури, издадени от „ИНТЕР ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЗАРА 2019“ ЕООД, „МАКСРЕМОНТ“ ЕООД и „АЕС КЪМПАНИ 2020“ ЕООД не е доказано осъществяването на доставките. Доводите в касационната жалба на Планета - Гард ЕООД се отнасят до формалните условия за признаване на правото на данъчен кредит - доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, издали са фактурите и са отразили в отчетните си регистри по ЗДДС. От дружеството, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, не са ангажирани доказателства за изпълнение на доставките от тези доставчици, поради което следва да се приеме, че юридическият факт, пораждащ изискуемост на ДДС и възникването на правото на данъчен кредит не е доказан. Твърденията в касационната му жалба, че извършването на услугите е потвърдено от доставчиците с включването на фактурите в отчетните им регистри по ЗДДС, са в противоречие с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 и ал. 2 ЗДДС. С оглед на изложеното решението, с което съдът е отменил оспорения ревизионен акт в частта на непризнатото право на данъчен кредит по фактурите от "КАКОВСКИ КОНСУЛТ“ ЕООД, „ЕЛ КАМ ИНЖЕНЕРИНГ 2020“ ЕООД и „Ю и С КОМЕРС“ ЕООД и е отхвърлил жалбата на "Планета - гард" ЕООД в останалата част, по отношение на отказа на данъчен кредит по фактурите от "ИНТЕР ПАРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ЗАРА 2019“ ЕООД, „МАКСРЕМОНТ“ ЕООД и „АЕС КЪМПАНИ 2020“ ЕООД е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат за осъществената защита по касационната жалба на насрещната страна. Такава защита е осъществена от процесуалния представител на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София по касационната жалба на дружеството, поради което и на основание чл. 161, ал.1 ДОПК в полза на приходната администрация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, което съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 съответства на фактическата и правна сложност на делото в касационното производство. От "Планета - Гард" ЕООД не са представени доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,