Определение № 9310 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С вх.№18091 от 24.6.2026 година е образувано производството по настоящето дело пред Върховен административен съд като са подадени две частни жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния представител: Първата е срещу разпореждане №17736 от 11.05.2026 година, постановено по адм. дело №4485 по описа за 2026 година на Административен съд София град, с което е върната частна жалба на председателя на ДАБ срещу определение №15974 от 26.4.2026 г. по същото административно дело. Втората частна жалба до Върховен административен съд е също от председателя на ДАБ срещу определение №15974 от 26.4.2026 г. по същото административно дело. Настоящето произнасяне следва да бъде по отношение на първата частна жалба срещу разпореждане №17736 от 11.05.2026 година, постановено по адм. дело №4485 по описа за 2026 година на Административен съд София град. С него е върната частна жалба на председателя на ДАБ срещу определение №15974 от 26.4.2026 г. по същото административно дело. Първоинстанционният съд, в производство по чл.213а ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, е приел, че спора, разрешен с обжалваното определение е от категорията съдебни актове по чл.200 от АПК и предвид Тълкувателно решение №2 от 24.2.2021 г. на Върховен административен съд, актът не може да бъде обжалван от административния орган, издал административния акт. Разпореждането е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Спазено е изискването на Тълкувателното решение, цитирано по-горе по отношение възможността на административния орган, издал акта да обжалва определение, с което се изпраща въпроса за произнасяне. Поради което като правилно разпореждането следва да бъде оставено в сила. По отношение на втората частна жалба, следва същата да бъде докладвана отделно по съответния процесуален ред на председателя на отделението за администриране и преценка на допустимост. По изложените съображения и на основание чл.213а ал.2, вр. с ал.7 вр. с чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение