Решение № 8922 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7994/2012 г.

Решение № 8922 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7994/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Костадинова против решение № 1028 от 7.05.2012 г., постановено по адм. д. № 86/2011 г. от Пловдивския административен съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА № 161003275/9.11.2010 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 925/23.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му и отмяна на РА в същата част. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно не е кредитирал доказателствата по делото, установяващи, че майката на жалбоподателката й е предоставила сума в размер на 10 000 лева от спестявания на майката и бащата. Също така, касаторът възразява и срещу отхвърлянето на възражението му, относно наличието на начално салдо към 1.01.2004 г. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е РА, индивидуализиран по-горе, с който на ревизирания субект е извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. Ревизираният период е 1.01.2004 г. - 31.12.2008 г. и е относно подоходното облагане на Надежда Костадинова. С изключение на 2006 г. за всички други ревизирани години са установени данъчни задължения за лицето и лихви върху тях. В жалбата, с която е сезиран съда са изложени конкретни възражения относно определения данъка за 2004 и 2005 години. Административният съд е установил, че на съпруга на жалбоподателката за същите периоди по приложението на същите закони е извършена ревизия, ревизионният акт по която е обжалван вкл. и пред съда, като решението на административния съд е влязло в сила като изменено и потвърдено с решение на ВАС. Съдът е констатирал, че разходите/приходите на жалбоподателката за процесните периоди са неразривно свързани с тези на съпруга й, поради наличието на СИО, както и че всички писмени доказателства по издаването на РА на съпруга са присъединени към ревизионното производство на жалбоподателката, т. е. налице е идентичност на доказателствата и в двете производства. Съдът е посочил, че РА на съпруга е отменен частично, тъй като съдът е приел, че лицата - заемодатели Теодор Ленков и Стойчо Стоев са разполагали със сумите, предоставени в заем. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка - майката на жалбоподателката с оглед наличието на роднинска връзка между тях и евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото. Съдът е отменил частично РА относно установените с него задължения за 2004 и 2005 години и лихвите върху тях. Решението на административния съд в обжалваната му част е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на майката на жалбоподателката. Действително, ревизираното лице е декларирало дарение от 10000 лева от родителите си още в хода на ревизията, но за това твърдение не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват доказаността му. Не са редки случаите, при които, при дарение на парични средства от роднини по права линия, какъвто е настоящия случай, да не се създават нарочни за това писмени документи. Именно поради това обстоятелство, жалбоподателката е следвало да ангажира косвени доказателства в подкрепа на твърдението си, каквито биха били данни относно обезпечеността на родителите й за даряването през 2004 г. на сума в твърдяния размер, каквито доказателства не са събрани по делото. Неоснователно е и второто оплакване на касатора, че съдът не изложил съображения по възражението срещу РА, за липсата на анализ на имущественото състояние на жалбоподателката към 1.01.2004 г. Видно от жалбата, депозирана пред административния съд е, че жалбоподателката е поддържала, че приходните органи е следвало да признаят, че към 1.01.2004 г. е разполагала с половината от получените суми по заемите от Теодор Ленков, Ирина Василева-Хадживълчева и Георги Ваков. Видно от мотивите към обжалваното решение е, че съдът изцяло е кредитирал мотивите към решение № 1816 от 20.12.2010 г., постановено при обжалването на РА на съпруга на жалбоподателката. В резултат на това, съдът приема за доказано получаването на заем от Теодор Ленков, в резултата на което преизчислява облагаемата данъчна основа за жалбоподателката през 2004 г. За останалите сочени заемодатели на средства през 2004 г. - Ирина Хадживълчева и Георги Ваков съдът е приел, че не е доказана обезпечеността им за предоставянето на сумите, сочени от жалбоподателката. Изводите на съда са съответни на събраните по делото доказателства. Необосновано е да се приеме, че жалбоподателката е получила парични средства от лица, за които не се доказва, че към момента, в който се твърди, че заемът е предоставен, са разполагали със средства в посочения размер. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд в обжалваната част като правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд