Решение № 1198 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3643/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на С. И. К. (с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Долна баня, на [улица]) и по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” (със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Цар Борис III“ № 136), срещу решение № 87 от 16.01.2025 г., постановено по адм. д. № 1223 по описа за 2023 г. на Административен съд – София-област в неблагоприятната за всеки от тях части. Касаторът С. К. обжалва решението в отхвърлителната му част. Оплаква се, че същото е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният от нея иск против ДФЗ за неимуществена обезвреда бъде уважен, така както е претендиран. Претендира също разноски за всички съдебни инстанции. Представя доказателства за сторените такива пред настоящия съд. Ответникът по първата касационна жалба – ДФЗ не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Касаторът ДФЗ обжалва решението в осъдителната му част. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният от „ФИТОГАРД 2003“ ООД против ДФЗ иск за имуществена обезвреда бъде отхвърлен изцяло. Ответникът по втората касационна жалба – „ФИТОГАРД 2003“ ООД с ЕИК 131115507, представлявано от неговия управител С. И. К. – не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва основателността на касационната жалба на ДФЗ и иска потвърждаването на съдебния акт в осъдителната му част. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно в обжалваните части, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ДФЗ е осъден да заплати на „ФИТОГАРД 2003“ ООД сумата от 1390.54 лв., от които: 1. По Заявка № 02/23/080819/00697 от 03.01.2020 г., върху изплатената от ДФЗ сума в размер на 1937.37 лв. претендира лихва за забава за периода 01.04.2020 г. – 14.07.2022 г. в размер на 447.96 лв.; 2. По Заявка № 03/23/080819/00697 от 03.02.2020 г. върху изплатената от ДФЗ сума в размер на 1382.45 лв., претендира лихва за забава в размер на 309.13 лв. за периода 01.05.2020 г. – 14.07.2022 г.; 3. По Заявка № 04/23/080819/00697 от 02.03.2020 г. върху изплатената от ДФЗ сума в размер на 1441.77 лв., претендира лихва за забава в размер на 309.98 лв. за периода 01.05.2020 г. – 14.07.2022 г.; 4. По Заявка № 05/23/080819/00697 от 13.05.2020 г. върху изплатената от ДФЗ сума в размер на 448.38 лв. претендира лихва за забава в размер на 97.67 лв. за периода 01.08.2020 г. – 14.07.2022 г. и 5. По Заявка № 06/23/080819/00697 от 08.06.2020 г. върху изплатената от ДФЗ сума в размер на 1165.37 лв. претендира лихва за забава в размер на 230.80 лв. за периода 01.08.2020 г. – 14.07.2022 г. Със същото решение е отхвърлен искът на С. К. за осъждането на ДФЗ да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2500.00 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 14.07.2022 г., както и акцесорната й претенция за законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане. Наред с това ДФЗ е осъден да заплати на ищцовото дружество сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на сумата от 383.29 лв. Първоинстанционното производство е образувано след обезсилването с решение № 9940/19.10.2023 г. по адм. д. № 5392/2023 г. на Върховния административен съд на решение № 416/06.04.2023 г. по адм. д. № 1333/2022 г. на Административен съд – София-област в частта му, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на „ФИТОГАРД 2003“ ООД срещу ДФЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500.00 лв. и връщане на делото в тази му част на друг състав на Административен съд – София-област за разглеждане на предявения от С. К. против ДФЗ иск с цена 2500.00 лв. Със същото решение на касационната инстанция решение № 416/06.04.2023 г. по адм. д. № 1333/2022 г. на Административен съд – София-област е отменено в останалата част и делото е върнато в тази част на друг състав на същия съд за ново произнасяне, при спазване на указанията по чл. 224 АПК. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран със следните искове: 1. Иск, предявен от „ФИТОГАРД 2003“ ЕООД против ДФЗ, за осъждането на ответния административен орган да му заплати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи (законната лихва за забава върху изплатени от ДФЗ в по-късен момент суми по заявки за плащане по схема „Училищен плод“, подадени от дружеството през 2020 г.) от отменено по съдебен ред Уведомително писмо, рег. № 01-2600/2559 от 19.06.2020 г., за отхвърляне на заявки за плащане (Заявка № 02/23/080819/00697/03.01.2020 г.; Заявка № 03/23/080819/00697/03.02.2020 г.; Заявка № 04/23/080819/00697/02.03.2020 г.; Заявка № 05/23/080819/00697/13.05.2020 г.; Заявка № 06/23/080819/00697/08.06.2020 г.), издадено от изпълнителния директор на ДФЗ; 2. Иск, предявен от С. И. К., против ДФЗ за осъждането на ответния административен орган да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2500.00 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 14.07.2022 г., изразяващи се в силно безпокойство, напрежение, нервност, безсъние, високо кръвно налягане и стрес, и причинени й от забавянето на плащането по заявките в резултат на Уведомително писмо, рег. № 01-2600/2559 от 19.06.2020 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му плащане. При изяснената по делото фактическа обстановка, по която спор между страните няма, решаващият състав на Административен съд – София-област е преценил, че ищцовото дружество се е справило с доказателствената тежест да установи наличието на всички посочени в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ елементи от фактическия състав на безвиновната отговорност за вреди и е уважил предявения от него против ДФЗ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забава върху изплатените от административния орган на 14.07.2022 г. суми на финансово подпомагане по заявките на дружеството от 2020 г. Преценил е, че началото на относимия исков период е този, който е претендиран във връзка с всяка от заявките. Посочил е, че плащането е следвало да се извърши в тримесечния срок по чл. 19, ал. 4, изр. първо от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“ (Наредба/та), което не е сторено заради отмененото Уведомително писмо. Изчислил е размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) върху платените от ДФЗ след отмяната на Уведомителното писмо суми на финансово подпомагане, ползвайки общодостъпния лихвен калкулатор на Интернет страницата на Национална агенция за приходите (НАП). На следващо място съдът е разгледал предявения от С. К. против ДФЗ иск за неимуществена обезвреда. Преценил го е за неоснователен, поради което го е отхвърлил. Отхвърлил е и акцесорната претенция за лихви. Обосновал се е, че по делото се установява само първата от кумулативно изискуемите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за неимуществени вреди – отменен по надлежния ред незаконосъобразен индивидуален административен акт. Приел е, че ищцата не е ангажирала доказателства, че претърпените от нея емоционални страдания и физически болки са в резултат от отмененото Уведомително писмо. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е правилно постановено. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, не се установяват релевираните от касационните жалбоподатели пороци, поради което не са налице основания за отмяната на съдебния акт в обжалваните части. При вярно установена фактическа обстановка, Административен съд – София-област е формирал правилни и обосновани решаващи изводи за основателност на исковата претенция на „ФИТОГАРД 2003“ ООД за имуществени вреди и за неоснователност на предявения от К. иск за неимуществена обезвреда. При съобразяване на приобщения по делото доказателствен материал, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че е налице фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ДФЗ за обезщетяване на ищцовото дружество за претърпени имуществени вреди в размера на законната лихва за забавено плащане на признати от ответния административен орган парични вземания. По делото е налице незаконосъобразен административен акт – отменено по съдебен ред Уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ, рег. № 01-2600/2559 от 19.06.2020 г., за отхвърляне на подадени от „ФИТОГАРД 2003“ ООД през 2020 г. пет заявки за плащане по схема „Училищен плод“, заради постановяването на което не е одобрена заявената от дружеството финансова помощ за доставени плодове и зеленчуци към учебни заведения. Решение № 961 от 04.10.2021 г., постановено по адм. д. № 644 по описа за 2021 г. на Административен съд – София-област, с което е отменено Уведомителното писмо, е влязло в сила на 04.04.2022 г., като административният орган го е изпълнил и на 14.07.2022 г. е изплатил дължимите суми по петте заявки, както следва: 1. По Заявка № 02/23/080819/00697 от 03.01.2020 г. – сума в размер на 1937.37 лв.; 2. По Заявка № 03/23/080819/00697 от 03.02.2020 г. – сума в размер на 1382.45 лв.; 3. По Заявка № 04/23/080819/00697 от 02.03.2020 г. – сума в размер на 1441.77 лв.; 4. По Заявка № 05/23/080819/00697 от 13.05.2020 г. – сума в размер на 448.38 лв. и 5. По Заявка № 06/23/080819/00697 от 08.06.2020 г. – сума в размер на 1165.37 лв. Съответно обосновано е прието от съда, че дружеството основателно претендира вреди от забавянето на плащането на признатите от ДФЗ суми на финансовата помощ по заявките. Тази претенция се основава на разпоредбата на чл. 86, изр. първо ЗЗД, съгласно която, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая обаче, както аргументирано се е обосновал първоинстанционният съд, не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, а за самото обезщетение, което само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че след като отмененото по надлежния ред Уведомително писмо е станало причина за забавеното плащане на дружеството-ищец от ДФЗ на финансовото подпомагане, то е налице и причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претърпения вредоносен резултат, ангажираща отговорност за вреди на държавния орган. Ако не беше издаден спорния акт, нямаше да е налице забава в плащането на финансовото подпомагане, съответно дружеството нямаше да е лишено от възможността да ползва сума в общ размер на 6375.34 лв. Доколкото вредите – пропуснати ползи са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, обезщетение, равно по размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД за периода на задържане на паричните средства от 6375.34 лв., следва да бъде присъдено на основание чл. 1 ЗОДОВ. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Правилен е изводът на съда, че обезщетението се дължи за периода на увредата, който, в случая, е с начало последната възможна дата за плащане по заявките, съгласно чл. 19, ал. 4 от Наредбата, до 14.07.2022 г., когато в полза на ищцовото дружество и ответник по касация е извършено плащането по всяка от тях. Правилно е и решението на административния съд в отхвърлителната му част. Ищцата и касационен жалбоподател, чиято е доказателствената тежест, е следвало, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че заради постановяването на отменения, като незаконосъобразен, акт е претърпяла посочените в исковата молба неимуществени вреди. В случая това не е сторено, доколкото К. не е ангажирала достатъчно доказателства, за да обоснове твърденията си. Изложените по този въпрос от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и съобразени с приобщения по делото доказателствен материал и приложимите по казуса материалноправни разпоредби, подари което следва да бъдат споделени и настоящата инстанция препраща към тях с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По гореизложените мотиви, решението, предмет на инстанционен контрол, следва да бъде оставено в сила в обжалваните части. При този изход на спора, претенциите на страните за присъждане на разноски са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия