Определение № 9066 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9633/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на В. И. Х. против определение № 7339/01.07.2025 г. по адм. дело № 1188/2025 г. на Административен съд – Варна. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на определението и връщане на делото за разглеждане и решаване на спора по същество. Ответникът по частната жалба – Комисия за енергийно и водно регулиране ( КЕВР) в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното определение Административен съд – Варна (АС Варна) е оставил без разглеждане жалбата на В. И. Х. против мълчалив отказ на КЕВР за предоставяне на достъп до обществена информация по нейно заявление с вх. № ДОИ-20/2.05.2025 г. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел следното: С посоченото заявление жалбоподателката Х. е поискала да й бъде предоставен План за развитие на мрежата на „Електроразпределение-Север“ АД, предоставен на КЕВР през 2024 год. С писмо изх. № ДОИ-20/8.05.2025 г. на члена на КЕВР Д. Кочков, заявлението е изпратено на „Електроразпределение Север“ АД, като на основание чл.31, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ е предоставен 7-дневен срок от получаване на писмото за изразяване на изрично писмено съгласие за предоставяне на достъп до информацията по т.1 от заявлението. Копие от писмото до „Електроразпределение Север“ АД е изпратено на В. Х.. На 16.05.2025 г. в КЕВР с вх. № ДОИ-20/16.05.2025 год. е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“ АД съгласно който, извън информацията, която е публикувана в Доклад за дейността на КЕВР през 2024 г. по отношение на плановете за развитие на електроразпределителните мрежи, „Електроразпределение Север“ АД не дава своето съгласие за предоставяне на друга информация по т.1 от заявлението, включително защото в заявлението не са посочени обстоятелства, които да обуславят наличието на надделяващ обществен интерес. С решение № Р-ДОИ-11/28.05.2025 год., в частта му по т.1 е предоставен достъп по т.1 от заявлението на В. Х., в обема публикуван в Доклада за дейността на КЕВР за 2024 г., а с т.2 от решението Х. е уведомена, че към момента КЕВР не е приела Насоки към електроразпределителните дружества за съставяне на плановете за развитието на електроразпределителните мрежи и обвързването им с регулаторните им периоди за утвърждаване на цените за достъп и пренос до и през електроразпределителната мрежа. Междувременно, на 20.05.2025 г. В. Х., чрез КЕВР, оспорила пред АС Варна мълчалив отказ на задължения субект да се произнесе по заявлението й с вх. № ДОИ-20/02.05.2025 г. и предостави исканата обществена информация. АС Варна, след като обсъдил изложените факти, достигнал до извод, че към момента на сезирането му не е налице формиран мълчалив отказ. Приел, че към 20.05.2025г. все още не е изтекъл срока, в който административният орган е следвало да предостави или откаже търсената информация, след преценка на всички относими обстоятелства. Констатирал, че жалбоподателката е била уведомена, че административният орган търси съгласието на трето лице, за да предостави исканата информация и съответно за възможността за удължаване на срока за предоставяне на обществената информация. Този срок първоинстанционният съд е приел, че се удължава до 21.05.2025г., поради което към момента на подаване на жалбата не е формиран мълчалив отказ, а впоследствие, с оглед позитивното за В. Х. решение на КЕВР, за нея липсва интерес от оспорване, съгласно чл.159 т.4 от АПК.. Определението е правилно. След като в конкретния казус е налице изрично произнасяне на административния орган по заявлението на частния жалбоподател с решение от 28.05.2025г., т.е. решението за предоставяне достъп до исканата обществена информация е взето в срока по чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.31 от ЗДОИ - след подаване жалбата против мълчалив отказ на 20.05.2025 г., но преди произнасяне с обжалваното определение, правилен е крайния извод на първостепенния съд, че за оспорващия липсва правен интерес от оспорване, и производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 159 т. 4 АПК. Това е така, защото поради изричното произнасяне на член на КЕВР за предоставяне на исканата обществена информация по т.1 от заявлението, за частния жалбоподател е отпаднал правния интерес от търсената защита срещу мълчалив отказ, към момента на постановяване на определението на АС Варна. Неоснователни са доводите в частната жалба за липсата на компетентност на Д. Кочков – член на КЕВР, да разглежда искания и да взема решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до искана обществена информация. В представената административна преписка се съдържа решение на КЕВР по протокол № 98/28.03.2025г. за определянето на Д. Кочков за лице по чл.28 ал.2 от ЗДОИ, поради което обжалваното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган. Правилно е приложена и нормата на чл.31 ал.1 от ЗДОИ, при преценката, че исканата информация се отнася за трето лице, като от същото е поискано съгласието му в срока по чл.31 ал.1 от същия закон и при изричното му несъгласие КЕВР е предоставила исканата обществена информация в посочения в решението обем. С оглед изложеното определението на АС Варна като правилно следва да бъде оставено в сила. Този изход на спора обуславя основателност на претендираните от ответната страна разноски, поради което частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,