Определение № 1300 от 29.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 139/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез юрк. Ел. М., с надлежно учредена представителна власт по дело, срещу определение № 716/30.10.2024 г., постановено по ч. т. д. № 562/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е оставена без разглеждане частна въззивна жалба с вх. № 4026/22.03.2024 г., подадена от „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу определение № 88/18.03.2024 г., постановено по т. д. № 5/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, с което е оставено без уважение искането на „Национална електрическа компания“ ЕАД за приемане в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ за разглеждане на предявения инцидентен установителен иск и иск за нищожност на установеното извънсъдебно счетоводно прихващане. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното преграждащо определение е неправилно, тъй като определението на съда по несъстоятелността, с което не са приети за съвместно разглеждане предявени в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ инцидентни установителни искове, по своята правна природа представлява преграждащ защитата на страната съдебен акт, поради което подлежи на самостоятелно обжалване при предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага подробни правни съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател частна въззивна жалба срещу определението на съда по несъстоятелността, с което е отказал в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ да приеме за съвместно разглеждане предявени от кредитора инцидентни установителни искове, тъй като е счел, че обжалваният съдебен акт, постановен от съда по несъстоятелността, нито е преграждащ развитието на съдебното производство, нито е от тези, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона – арг. чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, във вр. с чл. 621 ТЗ. Счел е, че в този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 7а от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, съгласно които отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване поради обстоятелството, че не се прегражда процесуалното право на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Производството пред апелативния съд е образувано по частна въззивна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу определение на окръжния съд, с което в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ не са приети за разглеждане предявените от частния въззивник инцидентни установителни искове, вкл. за прогласяване нищожността на извънсъдебни прихващания. Определението на съда, с което е отказано да се приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск (положителен или отрицателен), не подлежи на обжалване, тъй като не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК (в този смисъл т. 7а от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, на чиито тълкувателни разяснения се е позовал и въззивният съд). В тази задължителна практика на ВКС не се разграничава обстоятелството дали отказът за допускане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск е постановен в общ исков процес или в особено производство, поради което тези тълкувателни разяснения за необжалваемостта на актовете по чл. 212 ГПК са принципни и следва да бъдат съобразени и в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ, което не разкрива правните характеристики на класическо исково производство – то не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост (в този смисъл са разясненията по т. 4 от ТР № 1/3.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК). Следователно, при неблагоприятен за частния жалбоподателя (кредитор на несъстоятелния длъжник) изход в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ, той притежава правна възможност за разрешаване на спорното правоотношение в исково производство, образувано по реда на чл. 694 ТЗ. В този смисъл, определението, с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение искането на „Национална електрическа компания“ ЕАД за приемане в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ за разглеждане на предявения инцидентен установителен иск и иск за нищожност на установеното извънсъдебно счетоводно прихващане, нито е преграждащо развитието на съдебното производство, нито е от тези, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона – арг. чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, във вр. с чл. 621 ТЗ, поради което не подлежи на обжалване. Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът