Определение № 1963 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" срещу Определение № 24418/21.11.2024г. по адм.дело 11898/2021г. на Административен съд София-град. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна, както и освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ за касационното производство. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба не е от компетентността на ВАС, а от компетентността на тричленен състав на Административен съд – София-град. Съображенията на тричленния състав на ВАС в тази насока са следните: Предмет на делото е спорното право на обезщетение в размер на 50000лв, което се твърди да е дължимо от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неимуществени вреди, поради изтезания и поставяне в нечовешки и унизителни условия за живот в застрашена среда. Това изрично е посочено и в диспозитива на съдебното решение, постановено по съществото на спора. И в мотивите си съдът изрично е обсъждал именно приложимите норми на ЗИНЗС, макар да е посочил правна квалификация чл.1 ЗОДОВ. Обяснението за това, дадено от самия съд е, че е обвързан от правната квалификация, дадена в мотивите на Определение №40 от 25.11.2021г. на петчленен състав на ВКС и ВАС по гр. дело 19/2021г. Задължителен характер за съда, разглеждащ спора по същество обаче има само диспозитивът на определението, а не и неговите мотиви. Посоченото определение на смесен петчленен състав не се отразява на правомощието на съда по същество да даде вярна правна квалификация на спора. Очевидно така е приел и АССГ, след като, за да се произнесе, е обсъждал не предпоставките на чл.1 ЗОДОВ или на друг текст на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, а именно тези на ЗИНЗС за ангажиране отговорността на затворническата администрация. Разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС е изменена (ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), като е предвидено, че: "Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд". Съгласно новата разпоредба се изключва касационния контрол от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни решения и определения, постановени в производство по чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС. Същият ще се осъществява от тричленен съдебен състав на съответния административен съд. Също така, определението, предмет на инстанционна проверка, е постановено по в рамките на основното производство по иск с правна квалификация чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 285, ал. 1, изр. първо АПК). Освен това, със Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. ), § 1 - § 12, са създадени нови, изменени или допълнени разпоредби от ЗИНЗС, с които се изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС. Предвид посочените разпоредби, касационният контрол на Върховния административен съд върху решения, определения и разпореждания, постановени от първоинстанционни административни съдилища по повод оспорвания на актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по изпълнение на наказанията, както и по повод предявени в тази връзка искове за обезщетения, е изключен и предоставен на тричленни състави на съответния административен съд. По тези съображения производството по делото следва да се прекрати, а частната жалба да се изпрати за разглеждане на компетентния съд, който е тричленен състав на Административен съд София-градВодим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,