Определение № 56 от 22.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 2195/2014 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба на [фирма], [населено място] с искане за допълване на постановеното по настоящото дело Определение № 802 от 07.11.2014г., с което не е била уважена частна жалба на насрещната страна [фирма] и е потвърдено обжалваното от нея определение. Поддържа се, че [фирма] е направил своевременно искане в отговора на частната жалба за присъждане на разноските за производството по чл.274,ал.2 ГПК, но съставът на ВКС не се е произнесъл по него, поради което определението следва да се допълни с осъждането на банката да заплати сумата 14 990лв. –адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие. Ответникът по молбата [фирма] надлежно уведомен съобразно разпоредбата на чл.248,ал.2 ГПК чрез пълномощника си адв.А.К. на 05.01.2014г. не е депозирал отговор. Молбата е допустима като постъпила в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е основателна. В депозирания от [фирма] отговор на частната жалба е направено искане за присъждане на разноските за производството –сумата 14 990лв. за адвокатско възнаграждение, за които е представен списък по чл.80 ГПК. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от 29.04.2014г., в който е отразено, че договореното възнаграждение за производството пред ВКС е внесено изцяло. С определението от 07.11.2014г. съставът на ВКС не се е произнесъл по надлежно заявеното искане за присъждане на разноски, което е основателно съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК, което обуславя и основателността на искането за допълването му. Въпросът за прекомерност на възнаграждението с оглед правната и фактическа сложност на спора не е релевиран. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.