Определение № 4187 от 24.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3102/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от А. М. А. от [населено място] против разпореждане № 186 от 30.07.2024г. по гр.д. № 283/2023г. на Окръжен съд Кърджали, с което е върната подадена от нея молба за отмяна на влязло в сила определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК с № 2851 от 10.06.2024г. по ч.гр.д.№ 1589/2024г.на ІІІ г.о. на ВКС. Счита същото за неправилно, поради което искат да бъде отменено, а подадената молба администрирана. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Със сега обжалваното разпореждане е върната подадена от А. М. А. молба за отмяна поради неизпълнение на дадените й от съда указания за отстраняване на констатирани нередности. Указанията са били дадени на молителката с разпореждане № 170 от 6.07.2024г. и те се изразяват в следното: 1. Да обоснове някое от изчерпателно посочените в чл.303, ал.1 ГПК седем основания за отмяна, всяко едно от които е било подробно цитирано в разпореждането за даване на указанията, 2. Да представи преписи за насрещните страни /по 3бр./ както от точното и мотивирано изложение на основанията за отмяна, така и от приложенията към нея и 3. Да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5лв. Така дадените указания са били надлежно съобщени на молителката, която в предоставеният й 7-дневен срок е подала молба с вх.№ 7264 от 24.07.2024г. В същата – след като е повторила дадените й указания, бланкетно е посочила, че се позовава на основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, посочвайки следното: „Смятам, че е достатъчно посочването на т.4 и т.5, които съм посочила за отмяна на влязлото в сила определение“. В молбата си, молителката не е изложила никакви конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват хипотезата на чл.303, ал.1 т.4 ГПК/ наличие между същите страни, за същото искане и на същото основание на две решения, които си противоречат/ или на чл.303, ал.1, т.5 ГПК /“страната вследствие на нарушаване на съответната правила да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или нее могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее“/. В подадената молба са изложени само твърдения за неправилност на влезлия в сила акт, поради липса на осъществен контрол от страна на съда за установяване на истината и за еднакво прилагане на законите. Отделно, в подадената молба, молителката е посочила, че не разполага с материални възможности да се снабди с преписи и желае съдът служебно да направи необходимите копия за връчване на другите страни и че не е в състояние да заплати изискуемата се държавна такса от 5лв. При тези факти, ОС Кърджали е преценил, че нито едно от дадените от него указания не са изпълнени от молителката и е върнал подадената молба за отмяна, на основание чл. 306, ал.2, вр. чл.286, ал.1, т.2 ГПК. В сега подадената частна жалба, жалбоподателката поддържа тезата си, че с подаването на гореописаната молба, входирана на 24.07.2024г., са били отстранени всички констатирани от съда нередовности. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателката и намира обжалвания акт за правилен. Съображенията: Съгласно чл.286, ал.1, т.2 ГПК, приложим с оглед препращането на чл.306, ал.2 ГПК, неотстраняването в срок на което и да е от допуснатите нередовности, има за последствие връщане на подадената молба за отмяна. В случая, съдът е констатирал три на брой нередовности. Настоящият съдебен състав намира, че молителката А. М. А. не е изпълнила първото и второто от дадените й указания. Независимо, че е подала на 24.07.2024г. /в срок/ молба, с нея тя не е изпълнила указанието да обоснове твърдяното от нея основание за отмяна. Доколкото производството по отмяна е специално, извън инстанционно производство, което се развива само при наличие на някое от изчерпателно изброените в чл.303 ГПК основания, молителят иницииращ подобно производство, следва да представи точно и мотивирано изложение, в което да обоснове основанието за отмяна, на което се позовава. Бланкетното посочване на законовите норми /в случая, молителката е посочила чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК/ не е достатъчно, защото съгласно т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д. №7/2014г.на ОСГТК на ВКС - наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 ГПК за редовност на молбата за отмяна/ т.13 от Постановление №2/77 на ПВС/. В мотивите на цитираното Тълкувателно решение изрично е посочено, че „ когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност /т.е. липсва точно и мотивирано изложение/, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок. При неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя“. След като молителката не е изпълнила задължението си да изложи твърдения за фактите и обстоятелствата, изискуеми за посочените от нея основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 и 5 ГПК, не е възможно да бъде определен обхвата на производството за отмяна, и правилно съдът е върнал подадената молба за отмяна поради неотстраняване на констатираната нередовност. Не е изпълнено и второто дадено от съда указание, доколкото то е обусловено от първото и отделно следва да се посочи, че законът не установава за съда служебно задължение за изготвяне на преписи. Относно третото дадено указание, следва да се посочи, че то е неправилно, защото молителката е освободена от заплащане на държавна такса с разпореждане № 349 от 25.04.2023г. по гр.д.№ 78/2023г.на ОС Хасково, което освобождаване е приложимо до приключване на производството. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение