Определение № 345 от 31.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2553/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. Ч. срещу решение № 47 от 26.02.13г. по гр.дело № 507/12г.на Върховен касационен съд,състав на ІІ г.о.,имащо характер на определение,с което е оставена без разглеждане молбата й по чл.304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 57 от 12.01.10г.по в.гр.дело № 1217/09г.на Пловдивския окръжен съд. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Ответникът по частната жалба И. П. Ч. не я оспорва и счита,че е основателна. Ответниците по частната жалба Д. Н. Г. и Н. Н. Г. чрез адв.Ч. Х. молят да бъде оставена без уважение. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение състав на ІІ г.о. на Върховния касационен съд е приел,че молбата на Р. И. Ч. по чл.304 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение е недопустима,тъй като е подадена след изтичане на законния срок. С оглед данните по делото ВКС,състав на ІV г.о.намира,че обжалваното решение,имащо характер на определение, е правилно и следва да се потвърди.Разпоредбата на чл.305 ал.1 т.5 ГПК предвижда,че молбата за отмяна се подава в тримесечен срок,считано от деня от узнаване на решението – в случаите по чл.304 ГПК,какъвто е настоящия.Безспорно е по делото,че молителката е съпруга на лицето,срещу което е постановено влязлото в сила решение,чиято отмяна се иска и по което предмет на спора е недвижим имот,придобит от съпруга по време на брака по давност. Правилно е преценено,че молбата на Р. Ч. е недопустима,тъй като същата е подадена на 6.04.12г.т.е.след изтичане на законоустановения срок.Настоящият съдебен състав споделя изводите на състава на ІІ г.о.на ВКС,че молителката е узнала за решението,чиято отмяна иска,на 9.05.11г.,когато е получила покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20117590400085 на ЧСИ Н. В.,адресирана до И. Ч..От съдебно-почерковата експертиза е установено по категоричен начин,че подписът за получател в обратната разписка е положен от Р. Ч.. Наведените в частната жалба аргументи,че не й е станало известно съдържанието на писмото поради влошените отношения със съпруга й,са несъстоятелни.В обратната разписка изрично е посочено,че получава покана за доброволно изпълнение по изп.дело,поради което не може да черпи права от процесуалното си бездействие. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.