Определение № 4129 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3523/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Максима България“ ЕООД против определение от 26.02.2026 г., постановено по адм. дело № 34/2026 г. по описа на Административен съд София - област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът „ОКС София“ ЕООД, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Костенец, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът – „Булфрукт“ ООД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – област оставя без разглеждане жалбата на „Максима България“ ЕООД против заповед № РД-15-84/27.11.2025 г. на кмета на община Костенец, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ в обхвата на УПИ IV-1921,1974,1975, УПИ III – 1973,1974,1975 и УПИ V-1979 „за магазин“, кв. 89г по плана на гр. Костенец и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорения акт не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване, тъй като по своята същност има подготвителен характер и представлява разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, но с него не се извършва изменение, не се определя режим на застрояване, не се допуска строителство, поради което прави извод, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че обжалваната заповед не подлежи на самостоятелно обжалване. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 135, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и с нея се разрешанва изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ в обхавата на посочените УПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, заповедите по ал. 3 и ал. 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят като по този начин се накърняват правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права върху имотите, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, предмет на изменението. Ето защо за тези лица е предвидена правна възможност за самостоятелно оспорване на акта по съдебен ред, като кръга на заинтересованите лица се определя съобразно чл. 131, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗУТ. По изложените съображения разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът следва да установи дали жалбоподателят е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, каквито факти и съответно мотиви липсват в обжалваното определение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,