Определение № 50241 от 09.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 946/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на жалбоподателя-ищец И. М. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД оспорва молбата. Въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. Въззивното решение е обжалвано изцяло от ищеца и с определението, чието изменение се иска, касационно обжалване не е допуснато, като ищецът е осъден съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника разноските за касационното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 3480 лв. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не са налице доказателства за реалното заплащане на посоченото възнаграждение от страна на ответника. Такива доказателства са представени с отговора на касационната жалба, а именно фактура, удостоверяваща уговарянето на възнаграждението (в размер на 2900 лв. заедно с 580 лв. ДДС) и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, видно от което сумата по фактурата е била заплатена по банков път. Неоснователно е и предявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението спрямо действителната сложност на делото. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 на ВАС (в приложимата редакция преди измененията, ДВ, бр. 88 от 2022 г.) в конкретния случай минималният размер на възнаграждението, определен на база обжалвания интерес от 120 000 лв., е 2947,50 лв. без ДДС, или общо 3537 лв. с ДДС съгласно § 2а от наредбата. Следователно уговореният и заплатен размер на възнаграждението е по-нисък от минималния, което изключва възможността по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на разноски в по-нисък от заплатения размер. С тези мотиви съдът