Решение № 12718 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13711/2014 г.

Решение № 12718 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13711/2014 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Мирослав Митов Килиджийски, чрез процесуалния му представител адв. Илиева против решение № 361/24.09.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 276/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 061302381/17.12.2013 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 114/07.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3339.12 лв. и лихви в размер на 2596.36 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие със закона, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението изцяло. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Вълкова оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - Велико Търново е бил Ревизионен акт № 061302381/17.12.2013 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 114/07.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с който са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3339.12 лв. и лихви в размер на 2596.36 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че касаторът дължи данъци по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., като ревизията е била проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Оспорващата страна не е представила доказателства за получени от нея приходи, които не съответстват на разходите й през годините, липсват достоверни данни за приходи и спестявания. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Настоящият състав намира за правилен извода на съда, че са осъществени хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, което основателно е обусловило преминаването към извършване на ревизията по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК. Следва да се има предвид, че наличието дори само на едно от основанията е достатъчно за прилагане на особения ред на данъчно облагане. Следователно е налице една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тази по т. 7, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установената от органите по приходите фактическа обстановка се потвърждава и от събраните от първостепенния съд доказателства, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалния закон и е извършена ревизия по особения ред, без да са налице основания за това или без да е мотивирано пристъпване на извършване на ревизията по този ред. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че приетата за установена фактическа обстановка не се основава на всички допуснати и събрани по делото и пред административния орган доказателства. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице Мирослав Митов Килиджийски е имал за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи, че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Правилно е прието, че към 01.01.2006 г. ревизираното лице е разполагало със сумата от 6835 лв. в брой, която сума лицето е изтеглило на 20.12.2005 г. от банковата си сметка в Прокредит банк в резултат на отпуснат кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че е получен заем от физическото лице Килиджийски от касата на едноличния му търговец. Още повече, че РКО не е подписан за получил сумата от вписаното като получател лице. От друга страна в хода на съдебното производство отново не са представени счетоводни документи от предприятието на ЕТ. В тази връзка противоречивите и неуточняващи съществени факти свидетелските показания и РКО сами по себе си без представяне на счетоводна отчетност на едноличния търговец (книга за приходите, книга за разходите, касова книга) за 2006 г. не може да удостовери твърдяния от ревизираното лице факт на налична в патримониума на ЕТ сума от 3000 лв. в брой към 11.02.2006 г., която да бъде предоставена на жалбоподателя. Неоснователно е оплакването, че ревизираното лице е разполагало и със сумата от 2397 лв., получена на 29.04.2005 г. от продажба на земеделска земя и получената сума от 1440 лв. в брой на 03.02.2005 г. като неустойка по договор за наем. Не са представени достатъчно доказателства, за да се удостоверят тези факти. Правилно е прието от първостепенния съд, че липсват доказателства за продажбата на брашно и трици от ревизираното лице на трети лица и получаването на посочената сумата от ревизираното лице (договори и платежни документи). Относно твърдението за продажба на свине майки и угоени прасета правилно е прието, че липсват каквито и да е доказателства и твърдения на лицето за извършвана дейност по отглеждане на животни, както и обстоятелството, че самото ревизирано лице в ГДД за 2005 г. и 2006 г. не е декларирало извършвана дейност като земеделски производител. По повод представената спестовна книжка № 0062307, издадена му от ОББ АД клон Плевен, правилно първоинстанционният съд и органът по приходите са приели, че това вписване е недостоверно, тъй като няма как да бъдат изтеглени 25 000 долара на 07.03.2002 г. и това да бъде вписано в спестовната книжка, тъй като същата е издадена след тази дата на 22.04.2002 г., когато е направена вноската. По отношение на претенцията за включване в паричния поток като начално салдо за 2006 г. на открития спестовен влог в ЦКБ АД следва да се посочи, че съгласно писмо № 156974/21.11.2012 г. на Банка ЦКБ този влог е открит на 30.01.2006 г., поради което към 01.01.2006 г. не е имало налични парични средства в него. Движенията по тази банкова сметка, са взети предвид от органите по приходите съответно в разходната и приходната част на паричния поток на датите на вноските и тегленията. Правилно е прието, че наличните парични средства по банковите сметки на ревизираното лице към 01.01.2006 г. следва да участват като начално салдо за 2006 г. в паричния поток на физическото лице, извън качеството му на търговец. Наличните парични средства по банковите сметки са взети предвид от органите по приходите при касовото им изтегляне от банковата сметка, тъй като само тогава лицето реално ще разполага с тези суми за заплащане на разходите си в брой. Това е така предвид липсата в спорните фактури на количествено изражение на стопанските операции. В тази насока са и задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВАС по тълк. дело № ТР-7/2004 г., ОС на съдиите. В цитираното решение ВАС е посочил, че в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 - т. 9 ЗСч (отм.) са изброени реквизитите, които трябва да съдържа всеки първичен счетоводен документ, какъвто е данъчната фактура. От легалното определение в чл. 7, т. 1 ЗСч (отм.) се установява, че първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. На последно място, от представеното в хода на съдебното производство бордеро от банка ДСК за обмяна на валута не е видна датата на банковата операция, а от друга страна в бордерото е записано, че валутата е продадена по сметка на клиента. В тази връзка няма никакви доказателства, че това е парична сума, получена в брой от ревизираното лице на определена дата. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание - арг. чл. 209 АПК. А когато тя се дължи на процесуална пасивност на страната, заинтересована от попълването на доказателствения материал по делото със съответните доказателства, непълнотата на доказателствата е ирелевантна в касационното производство - арг. чл. 219, ал. 2 и чл. 220 АПК. Настоящият състав на ВАС, счита, че така представените доказателства не могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция, впредвид забраната на чл. 219, ал. 2 АПК. Разноски: Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС Велико Търново е правилно и като такова следва да се остави в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение