Определение № 60304 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2868/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение № 496 от 09.03.2021 г. по в.гр.д. 3545/2020 г. на ОС – Варна. Жалбоподателят Г. С. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че в обжалваното решение е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от ответника в касационното производство Б. Е. В., чрез процесуалния си представител адв. С. С. от АК – Варна излага съображения за неоснователност на касационната жалба. В срока по чл. 287, ал.1, ГПК е постъпило писмено становище от Искрен В. М., действащ чрез особения си представител адв. Д. П. от АК – Варна, в което са изложени съображения за основателност на депозираната касационна жалба. Настоящият състав констатира, че с обжалваното въззивно решение е отменено решение № 3798 от 10.08.2020 г. по гр.д.№9255/2019г- на РС Варна в частта, с която Б. Е. В. е осъден солидарно с Ц. Т., Искрен М. и И. С. да заплати на Г. Р. сумата от 9 860 лева, присъдена като обезщетение на нанесена имуществена вреда на противозаконно отнето и погинало МПС, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.45 ЗЗД и сумата от 3001,89лв. присъдена като лихва върху главницата за времето от 13.06.2016г. до 13.06.2019г. на основание чл.86 ЗЗД, както и в частта в която е осъден за разноски в размер на 1 358,24 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като е отменено и определение № 261497 от 01.10.2020 г. в частта, в която Б. Е. е осъден солидарно с Ц. Т., Искрен М. и И. С. да заплати в полза на Варненски районен съд сумата от 514,48 лева, определена като дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Въззивният съд е приел, че след като ответникът Б. Е. не е участвал в деянието, от което са нанесени имуществени вреди на ищеца, то гражданският съд не е обвързан с диспозитива на осъдителната присъда и в мотивите към обжалваното решение е формирал извод за неоснователност на предявения иск по отношение на ответника Б. В.. Във въззивното решение има постановен отменителен диспозитив по отношение на първоинстанционното решение, но съдът не се е произнесъл по съществото на правния спор относно ответника Б. В., т.е. не се е произнесъл по цялото искане на страната, каквото твърдение се съдържа в касационната жалба. Допълването на решението е от компетентността на съда, постановил съдебния акт, в случая – Варненския окръжен съд. Едва след произнасяне по реда на чл. 250 ГПК от въззивния съд би могло да се развие производството пред касационната съдебна инстанция, включително във фазата му по селектирането на подадената касационна жалба. Това налага прекратяване на образуваното пред ВКС производство и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК. След приключването на производството въззивният съд следва да изпрати делото отново на ВКС за произнасяне по касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. Предвид изложеното, съдът