Определение № 101 от 12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 636/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. С определение № 460 от 18.07.2012 г. по ч.гр.д. № 368/2012 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение от 18.05.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1438/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу Д. В. Г., Х. Г. Г. и М. Х. Г., всички от [населено място]. Срещу определение № 460 от 18.07.2012 г. на Варненски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 1340 от 02.08.2012 година, подадена от Д. В. Г., Х. Г. Г. и М. Х. Г.. Поддържа се, че обуславящия изхода на делото въпрос: преценява ли съдът в производството по молба за обезпечение на бъдещ иск по ЗОПДИППД вероятната му основателност, в т.ч. на значителна стойност ли е придобитото имущество, начинът на придобиването му и може ли да се формира основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, определението е постановено в противоречие със съдебната практика, както и че въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение № 243 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 278/2008 г. на окръжен съд [населено място]; решение № 85 от 05.05.2010 г. по гр.д. № 59/2010 г. на апелативен съд [населено място] и решение № 19 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 1210/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по частната жалба Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност я оспорва като неоснователна. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК вр. с чл. 23, ал.2 ЗОПДИППД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Варненски апелативен съд. По повдигнатия в касационната жалба по приложението на чл. 23 ЗОПДИППД (отм.) е налице установена практика, основания за промяна на която не са налице – определение № 707 от 18.10.2012 г. по ч. гр.д. № 634/2012 г. ІV г.о. ВКС и определение № 677 от 24.11.2011 г. по ч.гр.д. № 637/2011 г. ІV г.о. ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК вр. с чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че обезпечителна нужда е налице, когато имуществото, по отношение на което е поискано налагане на обезпечителни мерки е придобито през проверявания период и може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност, без да изследва фактите и обстоятелствата за придобивната стойност на имуществото и източниците на доходи за придобиването му. Съобразил е, че тези обстоятелства, относими към основателността на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемането на имуществото не подлежат на доказване в обезпечителното производство; че обезпечение може да бъде допуснато и без наличието на писмени доказателства за всички правнорелевантни обстоятелства, тъй като ищецът е държавно учреждение, освободено съгласно чл. 391, ал.4 ГПК от представяне на гаранция по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, поради отговорността на държавата за вредите, които ответникът би претърпял, ако допуснатото обезпечение се окаже неоснователно. Неоснователен е и доводът за постановяване на обжалвания съдебен акт с противоречие с решение № 243 от 05.01.2009 г. по гр.д. № 278/2008 г. на окръжен съд [населено място]; решение № 85 от 05.05.2010 г. по гр.д. № 59/2010 г. на апелативен съд [населено място] и решение № 19 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 1210/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, които са постановени в производство по искове по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, без в тях да се разглежда въпросът за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение