Определение № 50220 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3442/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение № 142 от 18.07.2022 г. по ч. гр. д. № 744/2020 г. на ВКС, I-во г.о., е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 19027 от 22.10.2019 г., подадена от А. Х. Б. срещу определение № 2874/23.08.2019 г. по ч. гр. д. № 4034/2019 г. на Софийския апелативен съд. Съставът на ВКС е приел, че с атакуваното определение на Софийския апелативен съд е потвърдено определение № 15 099 от 19.06.2019 г. по гр. д. № 886/2017 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба вх. № 5034510 от 27.02.2019 г. на А. Б. за изменение на основание чл.248 ГПК на постановеното решение по делото в частта за разноските. Прието е, че съгласно ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Това разяснение по процесуалния закон касае преграждащите определения, които за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция. Прието е също, че в случая касаторът обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено определение на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от А. Б. молба за изменение на въззивното решение по чл.248 ГПК в частта за разноските. Това определение е преграждащо, постановено е за първи път от въззивен съд и на основание чл.274, ал.2 ГПК частната жалба е разгледана от Софийския апелативен съд, който е потвърдил определението. С произнасянето на апелативния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол на това определение, поради което частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от А. Б.. В нея е изложен довод, че частното производство пред ВКС е образувано преди постановяване на тълкувателното решение, като ВКС неправилно придал обратна сила на това решение и не съобразил и условията по настоящото дело, които били различни. Изложени са и доводи по съществото на производството по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, съгласно чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Законосъобразен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че преграждащо определение, постановено за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /с изключение на хипотезата на връщане на касационна жалба или частна касационна жалба, когато инстанционният контрол се осъществява от ВКС/. Законосъобразен е и изводът, че определението на апелативния съд е окончателно. Този извод съответства на приетото в ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е образувано на 07.02.2018 г., преди подаване на частната жалба на А. Б., по която се е произнесъл предходният тричленен състав на ВКС. В съответствие с изискването на чл.229, ал.1, т.7, вр. чл. 292 ГПК частното производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение и това е станало с определение № 89/02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 744/2020 г. на ВКС, I-во г.о. Съставът на ВКС е бил длъжен да постанови спиране на частното производство и да изчака постановяване на тълкувателното решение, за да се съобрази с него. Това тълкувателно решение е изцяло относимо към настоящия случай, тъй като разрешава принципния въпрос дали за преграждащите определения на въззивния съд законът предвижда трета поредна контролна инстанция, каквато не би имало, ако не беше променен чл.274, ал.2 ГПК с ДВ, бр.50/2015 г. Целта на това изменение е да промени само подсъдността за този тип определения, но не и да въвежда трета по ред инстанция за обжалването им. Настоящият случай е точно такъв и попада в обхвата на тълкувателното решение. Предмет на производството пред Софийския апелативен съд е било преграждащо определение на състав на СГС като въззивна инстанция, постановено в производство по чл.248 ГПК. Това преграждащо определение подлежи на контрол само от една инстанция, която е Софийският апелативен съд, съгласно приетото в тълкувателното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,