Решение № 281 от 13.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 210/2009 г.

Решение № 281 от 13.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 210/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 15 октомври 2008 г. по гр. д. № 830/2008 г., с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 28.09.2007 г. по гр. д. № 27955/2006 г. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете, предявени от [фирма] [населено място] срещу С. В. С. за заплащане на правно основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата 2800 лева представляваща обезщетение за дисциплинарно уволнение, законната лихва върху нея, считано от датата на постъпването на исковата молба в съда - 15.12.2006 г. и направените по делото разноски. С определението по допускането Върховният касационен съд е приел, че при разрешаването на съществения за спора въпрос - щом като изпратеното по пощата известие за наложеното дисциплинарно наказание - уволнение - не е било оформено съобразно изискванията на ГПК, приложими ли са били процесуалноправните разпоредби за оформянето на съдебни книжа и в случаите за връчване заповед за дисциплинарно наказание на уволнен работник или служител - бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС - Р № 1427 от 19.10.2000 г. по гр. д. № 1795/2000 г. на ВКС 5-то гр. отд. /исковата молба имала характер също за узнаване/, а освен това не бил приложен точно закона и решението би имало значение за развитие на правото. В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийския градски съд било неправилно, поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са основателни. По делото е било установено, че поради неявяване на работа на 29.05.2006 г., на 30 05.2006 г. и на 31.05.2006 г., а така също и че на 1.06.2006 г. работникът - арматурист С. В. С., самоволно напуснал територията на Г., където било работното му място и се завърнал в страната, със заповед № 10 от 30.06.2006 г. на управителя на [фирма] Р. П., му било наложено дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - "уволнение". Със същата заповед е било определено е обезщетението което е бил длъжен да заплати по чл. 221, ал. 2 и ал. 4 КТ в размер на две брутни месечни заплати. Въззивният Софийски градски съд, за да отхвърли исковете на [фирма] [населено място] приел, че след като работникът не бил узнал за дисциплинарното наказание - уволнение, защото редовно не му било връчено известието за това, то искът за заплащане на обезщетението на работодателя, не бил основателен. От представеното по делото известие за доставяне, оформено от длъжностното лице на "Б. пощи", е било установено, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била доставена на адреса на получателя в [населено място] [улица] на 21.07.2006 г. и получаването й е било оформено с подписа на получателя - дъщеря на С. В. Вярно е, че в този документ не е била отбелязана възрастта на получателя - дъщерята на адресата и че оформянето на разписката-известие не е било съобразно разпоредбите на чл. 46, ал. 2 ГПК. Но в този случай Върховният касационен съд приема, че този ред не е приложим. Приложима е процедурата, предвидена в чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, а именно: заповедта за дисциплинарно наказание при невъзможност да се връчи лично на наказания работник или служител, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Дисциплинарното наказание се смята наложено "от деня на нейното получаване, когато е изпратена с писмо с обратна разписка" - в случая 21.07.2006 г. От този момент уволненият работник е имал право да изчислява срокът за обжалване на дисциплинарното наказание. Това е бил меродавния момент-получаването на писмото - за да се счита, че дисциплинарното наказание е било наложено. С него е било прекратено и трудовото правоотношение, възникнало на основата на сключения на 24.04.2006 г. трудов договор между работодател [фирма] [населено място] и работник-арматурист С. В. С. от [населено място] с основно месечно трудово възнаграждение 1 400 лева. При прекратяване на трудовото правоотношение и при дисциплинарното уволнение, се дължи обезщетение от работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение, което при безсрочните трудови договори е срокът за предизвестието по чл. 326, ал. 2 КТ - 30 дни. Такъв е бил и срокът, уговорен в трудовия договор. Следователно, ответникът е бил длъжен да заплати обезщетение в размер на 1 400 лева, а не 2 по 1 400 лева. Заповедта за уволнение, обаче, е визирала разпоредбата на чл. 221, ал. 2 и ал. 4 КТ, която има предвид т. н. "действителни вреди". Тези вреди Законодателят е имал предвид само при прекратяването на срочните трудови договори и разпоредбата не касае безсрочните. По тези съображения ВКС приема, че искът е основателен и доказан само до размер на 1 400 лева и че правилно е бил отхвърлен за разликата до 2 800 лева. В заключение, решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и за това са налице отменителните основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Същественият за спора въпрос - дали изпратеното известие за наложеното дисциплинарно наказание е било получено от ответника и дали той е узнал за него, след като известието с обратната разписка е било оформено с подписа на неговата дъщеря, за която не е имало данни дали е пълнолетна, е разрешен в противоречие както на практиката на ВКС - Р № № 1427 от 19.10.2000 г. по гр. д. № 1795/2000 г. на ВКС 5-то гр. отд. /в известен смисъл, защото и исковата молба е имала характер на известие/ а и също така не е точно приложен закона и това би имало значение за развитие на правото- чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. На този въпрос Върховният касационен съд отговаря в смисъл, че при изпращане заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на работника или служителя в случаите при които той не е можел да я получи лично срещу подпис, се прилагат разпоредбите на чл. 195, ал. 2 КТ - т. е. с факта на получаване на препоръчаното писмо с обратна разписка, се счита, че от този ден дисциплинарното наказание е наложено и че в този случай не са приложими разпоредбите на ГПК. Върховният касационен съд на основание гореизложеното