Определение № 105 от 31.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 840/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 10746/12.12.2019 г., подадена от Д. С. К. срещу определение № 528/04.12.2019 г., постановено по частно гр. дело № 3735/2019 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е върната частна жалба с вх. № 9525/08.11.2019 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 427/09.10.2019 г., постановеното по същото частно гр. дело на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Частната жалба с вх. № 10746/12.12.2019 г., по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, но без да се излагат конкретни относими доводи. В тази връзка жалбоподателят сочи, че определението било незаконосъобразно „по чл. 87 от ГПК“; че делото следвало „да се разгледа на основание чл. 28, вр. с чл. 52 от ГПК и по реда на чл. 11, вр. с чл. 72, ал. 1 от ГПК при изискванията на чл. 13, вр. с чл. 98 и по чл. 26, ал. 3 от ГПК“. В тази връзка жалбоподателят препраща и към представените в препис към частната жалба, частна жалба с вх. № 11072/20.12.2018 г. и молба с вх. № 139887/13.11.2019 г., като сочи и че давностният срок за присъждане в негова полза на три имота и обезщетение изтичал на 20.12.2019 г., както и че следвало да бъдат поправени очевидни фактически грешки по делото. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 10746/12.12.2019 г. е неоснователна. С определение № 427/09.10.2019 г. съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е потвърдил преграждащо определение № 2287/08.07.2019 г. по частно гр. дело № 3297/2019 г. на Софийския апелативен съд. Самото определение № 427/09.10.2019 г. не е преграждащо развитието на производството по частно гр. дело № 3735/2019 г., тъй като съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е разгледал и се е произнесъл по съществото на подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 14101/17.07.2019 г., с която е бил сезиран. Поради това, определение № 427/09.10.2019 г. не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, по който ред се разглеждат само частни жалби срещу определения на ВКС, с които се прегражда производството пред ВКС, нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК или на чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като частната жалба с вх. № 14101/17.07.2019 г. е подадена срещу преграждащо определение на апелативния съд и с разглеждането ѝ по същество от ВКС процесуалният ред за инстанционен контрол е бил изчерпан. Следователно, подадената срещу определение № 427/09.10.2019 г., частна жалба с вх. № 9525/08.11.2019 г. е процесуално недопустима и правилно е върната с обжалваното определение № 528/04.12.2019 г., в мотивите към което са изложени същите съображения за недопустимостта на тази частна жалба. Както вече беше посочено, разглежданата частна жалба с вх. № 10746/12.12.2019 г. не съдържа конкретни и относими съображения и доводи за твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на обжалваното определение № 528/04.12.2019 г. Посочените в частната жалба разпоредби от ГПК нямат никакво отношение към предмета на настоящото частно гражданско производство (те регламентират, както следва: чл. 87 – глобата, налагана на неучастващо в делото лице, което откаже да представи изискан му от съда документ или предмет на изследване, намиращ се у него; чл. 28 – процесуалната дееспособност на физическите лица – страни по граждански дела; чл. 52 – връчването на съобщения на държавни учреждения и общини; чл. 11 – принципа за публичност и непосредственост в гражданското правораздаване; чл. 72, ал. 1 – държавната такса при съединяване на искове; чл. 13 – принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок; чл. 98 – процесуалните последици от прекратяването и лишаването от правна помощ; чл. 26, ал. 3 – участието на прокурора по граждански дела). Частната жалба с вх. № 11072/20.12.2018 г. и молбата с вх. № 139887/13.11.2019 г., към които препраща жалбоподателят, също не съдържат съображения и доводи за твърдяната незаконосъобразност на обжалваното определение № 528/04.12.2019 г. Частната жалба с вх. № 11072/20.12.2018 г. е била подадена също срещу окончателно и неподлежащо на обжалване определение № 575/11.12.2018 г. по ч. гр. дело № 4205/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, поради което е върната с разпореждане № 9/08.01.2019 г., което е потвърдено с определение № 63/12.02.2019 г. по ч. гр. дело № 358/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. С молбата си с вх. № 139887/13.11.2019 г. жалбоподателят е искал от Софийския градски съд съединяването за общо разглеждане на две дела по описа на последния и поправки на неуточнени очевидни фактически грешки, които, както и соченият в разглежданата частна жалба, давностен срок не могат по никакъв начин да бъдат свързани с оплакването за незаконосъобразност на обжалваното определение № 528/04.12.2019 г. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че последното е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение