Определение № 2554 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2025 г.

Производството е по подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), молба за допълване на Решение № 11511 от 17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7929 по описа на Върховния административен съд за 2025 г., в частта му относно разноските. В молбата се поддържа становище, че от страна на молителя, в качеството му на ответник по касация, е направена своевременна претенция за присъждане на разноски за касационното производство - вж. молба по хода на делото от 30.10.2025 г. Излагат се съображения, че в хода на производството пред Върховния административен съд директорът на Д „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е проявил процесуална активност чрез изразено становище по съществото на спора, в това число и по направените касационни оплаквания, при съобразяване на множество факти и анализиран голям обем от доказателства. Предвид изложеното се иска допълване на постановеното по настоящото дело съдебно решение, като в полза на НАП бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 9098,13 лв., изчислено върху материалния интерес от 111203,36 лв. Ответната по искането страна – К. Г. К., чрез упълномощената адв. Д. Тонева, представя становище, в което развива доводи за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение във връзка с даденото тълкуване на Съда на Европейския съюз в решението по негово дело С-438/2022 г. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе по искането взе предвид следното: Искането за допълване на постановеното по делото решение в частта му относно разноските е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок. Разгледано по същество, искането е частично основателно. С Решение № 11511 от 17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7929 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. е оставено в сила Решение № 5620 от 23.05.2025 г., постановено по адм. д. № 1156 по описа на Административен съд - Варна за 2024 г. в обжалваната част, с която е отхвърлена жалбата на К. срещу Ревизионен акт № Р-03000323000120-091-001 от 23.02.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – Варна, потвърден с Решение № 56 от 15.05.2024 г. на настоящия молител, в съответните негови части. Видно от мотивите и диспозитива на касационното решение в него не се съдържа произнасяне по искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното: Ответникът по касация – настоящ молител, действително своевременно е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с молба по делото от 30.10.2025 г. Присъждането на такова е било дължимо с оглед резултата от касационното оспорване. Претендираният размер от 9098,13 лв. обаче, не съответства на проявената процесуална активност от страна на директора на Д „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител, както и на фактическата и правна сложност на спора. Ответникът по касационната жалба не се е явил и не е изпратил представител в проведеното съдебно заседание по делото. Макар да е споделим изложеният от молителя довод за голям обем приобщени доказателства в хода на съдебното производство, то той не е пряко относим към осъществения контрол от касационната инстанция. Всъщност, от правна страна спорът не се характеризира с особена сложност, а и в касационната жалба не са релевирани множество оплаквания, на които ответникът да е следвало да даде отговор. Предвид изложеното и крайния изход на спора, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за допълване на Решение № 11511 от 17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7929 по описа на Върховния административен съд за 2025 г., в частта относно разноските. Ето защо, с настоящото определение следва да се допълни това решение, като К. бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000,00 евро за касационното производство. Решението, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване, поради което настоящото определение, с което това решение се допълва, също не подлежи на обжалване. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение