Определение № 489 от 06.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 32/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от М.Ю., прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу решение № 6622/10.08.2016 г. по гр.д.№ 10385/ 2016 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-В състав. Ответникът по касационната жалба Ю. Н. К. в писмен отговор, подаден чрез адв.К. М., я оспорва. От своя страна подава насрещна касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска ,предявен от него, за разликата от 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 3000 лв. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване въ ззивен акт в атакуваните от касационната жалба части и при липса на правен интерес, поради което е недопустима. По делото ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира следното: По спора е постановено от първоинстанционния съд решение № І-40-51/24.06.2015 г. по гр.д.№26890/2014 г.на Софийски районен съд. С него предявеният от Ю. Н. К. срещу касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен до размер на сумата 1 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство по досъдебно производство, прокурорска преписка и по нохд № 8602/2012 г. на Софийски районен съд, 98 състав, за престъпление по чл.183 НК, по което е признат за невинен,ведно със законната лихва от 21.12.20 г. до окончателното плащане. Искът до пълния претендиран размер от 9000 лв. е отхвърлен. Срещу първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част е подадена въззивна жалба от ищеца Ю. Н. К.. Срещу осъдителната част, с която искът е уважен до размер на сумата 1 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, касаторът не е подал въззивна жалба. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Н. К. срещу касатора иск за разликата над уважения размер от 1 500 лв. до пълния претендиран размер от 9000 лв. обезщетение.Въззивният съд е посочил,че решението в осъдителната част до размер на сумата 1 500 лв. като необжалвано е влязло в сила. С настоящата касационна жалба Прокуратурата на РБ заявява,че обжалва въззивното решение в частите, с които исковете са уважени,но такава част всъщност липсва. При така установените факти ВКС, състав на ІІІ г.о. направи следната преценка: Съгласно чл.296 т.2 ГПК в сила влизат решенията срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок. Тъй като в осъдителната част първоинстанционното решение не е обжалвано, то същото е влязло в сила с изтичане срока за обжалването му. Прокуратурата е получила съобщение за изготвянето му на 08.07.2015 г.След като не е подала въззивна жалба в тази част решението е влязло в сила 22.07.2015 г.,сряда,работен ден.С въззивното решение е потвърдена тази част от първоинстанционното решение, която е обжалвана от ищеца -с която искът е бил отхвърлен. Касационна жалба не е допустима, ако е насочена срещу влязло в сила решение, в случая това на практика е първоинстанционното решение, в частта, с която искът е бил уважен,въпреки че се твърди,че се обжалва въззивното решение.Тя няма деволутивен ефект. С нея касационният съд не може да бъде сезиран и да се пренесе спора пред него, след като е налице влязъл в сила съдебен акт.Срещу въззивното решение,в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен ,касаторът няма правен интерес да подаде касационна жалба, тъй като то е благоприятно за него. Поради това касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.287 ал.ІV ГПК не следва да бъде разглеждана и насрещната касационна жалба,подадена от ищеца. При този изход на делото касаторът следва да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца на основание чл.38 ал.2 вр.чл.38 ал.1 т.3 ЗА в минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,