Определение № 9530 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба подадена от В. Й. П. чрез адв. Г. Грозев против Определение № 22067 от 02.06.2026 год. постановено по адм. дело № 3941/2026 год. по описа на Административен съд София - град. По съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон частният жалбоподател моли оспорваното определение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде възобновено производството срещу Решение № I-1396/09.02.2026 год. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Ответниците Централната експертна лекарска комисия /ЦЕЛК/ към Медицинския институт /МИ/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ и Националната експертна лекарска комисия, не са изразили становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против Решение изх. № I-1396/09.02.2026 год. на Националната експертна лекарска комисия и е прекратил производството по делото в частта, с която се оспорва Решение изх. № I-1396/09.02.2026 год. на НЕЛК. За да постанови този правен резултат съдът е изложил мотиви, че съгласно разпоредбите на чл. 145, ал. 2, т. 1 и чл. 98, ал. 2, изр. второ АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, а именно Медицинско удостоверение № 146 от 14.08.2025 год. на ЦЕЛК, а не решението на НЕЛК. Приел е, че в този смисъл жалбата в частта срещу решението на НЕЛК е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като е насочена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Регламентирането на дейността по извършване на медицинска експертиза, предметът, органи и взаимодействието между тях и обжалването на актовете е уредено в чл. 101 – 113 от Закона за здравето /ЗЗдр./ и в Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Според тази уредба медицинската експертиза установява временна неработоспособност, вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, степен на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст и потвърждаване на професионална болест. На основание чл. 101, ал. 7 от ЗЗдр. е приета Наредба за медицинската експертиза, в която са уредени принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3. Видно от чл. 3 и чл. 5 от Наредбата, нормотворецът е диференцирал две паралелни структури на органи на медицинската експертиза - обща и специализирана за системата на определени ведомства. От една страна в чл. 3 е уредена експертизата за временна неработоспособност, за която е указано, че се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ и от НЕЛК. От друга страна в чл. 5 е уредена медицинската експертиза в лечебните заведения в Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на правосъдието и Министерството на младежта и спорта като е посочено, че последната се извършва по реда на наредбата. По отношение на медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР, съществува и специална уредба в Закона за МВР и Правилника за устройството и дейността на МВР. Съгласно чл. 238, ал. 3 от ЗМВР видът на причинената телесна повреда се определя от Централна експертна лекарска комисия, което има значение за обезщетението по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР. В чл. 99, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР е уредено, че ЦЕЛК е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 от ЗЗдр. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че актовете на ЦЕЛК не са аналогични с актовете на ТЕЛК, поради което за произнасянията на ЦЕЛК не е предвидено задължително административно оспорване пред горестоящия орган – НЕЛК, което да е задължителна предпоставка за съдебно оспорване. В чл. 43 от раздел IV от глава III на ПУОРОМЕРКМЕ, озаглавен Национална експертна лекарска комисия, са уредени правомощията на специализираните състави на НЕЛК. Чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ императивно урежда правомощието на НЕЛК да разглежда и да се произнася по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, като не е предвидено НЕЛК да контролира актовете на специализирания орган на медицинската експертиза за системата на МВР - ЦЕЛК към МИ на МВР. Същевременно чл. 99, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на МВР предвижда, че редът за изпълнението на специфичните функции по чл. 164, ал. 3, т. 2, чл. 226, ал. 3 и чл. 238, ал. 3 от ЗМВР и за извършване на медицински експертизи от ЦЕЛК и РЕЛК се определя с правила за медицинската експертиза в МВР, утвърдени от министъра на вътрешните работи и по предложение на директора на Медицинския институт на МВР, като и там не е предвидено обжалване пред НЕЛК на актовете на ЦЕЛК към МИ на МВР, нито пък друг ред за административно оспорване на актовете на ЦЕЛК. Това налага извод, че актовете на ЦЕЛК към МИ на МВР подлежат на обжалване направо по съдебен ред. В същия смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в определение № 5973 от 16.06.2022 год. по адм. д. № 4975/2022 год., VІ отд., определение № 5478 от 27.05.2025 год. по адм. д. № 4832/2025 год., VІ отд., определение № 154 от 09.01.2025 год. по адм. д. № 11856/2024 год., VІ отд. Предвид гореизложеното като е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК и е прекратил производството по делото в частта, с която се оспорва Решение изх. № I-1396 от 09.02.2026 год. на НЕЛК, Административен съд София – град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.