Определение № 211 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.407, вр. чл.404, т.1 предл.второ ГПК. С разпореждане от 25.8.2014 г. по гр.д.№858/2014 г. Софийският апелативен съд е постановил издаване на изпълнителен лист, въз основа на решение №1455/10.7.2014 г. по посоченото гражданско дело. Срещу разпореждането на въззивната инстанция е подаде частна жалба, вх.№2/05.01.2015 г., от процесуалния представител на ответника по исковата молба И. И. Е. – адв. И. П., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност, и се сочи че въззивното решение не влязло в законна сила, същото е обжалвано пред ВКС, пред който е образувано гр.д.№6685/2014 г., с искане за цялостната му отмяна. Моли се за уважаване на частната жалба. Ответниците по частната жалба Е. Д. У. и Б. Д. У. не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа частната жалба, намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Изпълнителният лист е издаден на законно основание. Същият е издаден въз основа разпоредбата на чл.404, ал.1, предложение второ ГПК, който предвижда издаването му след постановяване въззивно решение в полза на страната, в чиято полза са присъдени вземания. В случая е без значение факта, че съдебният акт не е влязъл в законна сила, тъй като в ГПК, в сила от 01.3.2008 г. се предвижда възможност за издаване на изпълнителен лист и след постановяване на въззивното решение, независимо, че същото все още не е влязло в законна сила. В процесния случай е постановено и определение от 19.3.2015 г. по гр.д.№6685/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване по подадена от молителя в настоящото производство касационна жалба. Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., не дължи произнасяне по искането за спиране на въззивното решение по реда на чл.282 ГПК. Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,