Решение № 336 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2009 г.

Решение № 336 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 288 ГПК. В. П. С. е обжалвала въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 308 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 410/2008 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 602 от 3.07.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите за предпоставките на добросъвестното владение и придобивната давност. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Хасковският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Д. № 156 от 3.06.2008 г. по гр. д. № 737/2007 г., с което е отхвърлен иска на В. П. С. против Д. И. Й. и Т. Т. Й., малолетна действаща чрез своята майка и законна представителка Г. С. С. за установяване, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот - жилище в гр. Д., ул. "З" № 2* със застроена площ от 72 кв. м. За останалата 1/2 ид. ч. искът е уважен и в тази част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение на Д. районен съд от 6.08.1999 г. по гр. д. № 275/1998 г. е допусната делба на имота, предмет на настоящия установителен иск за собственост между Т. Т. Й., действаща чрез своята майка и законна представителка Г. С. и Д. И. Й. при равни права - по 1/2 ид. ч. По същото дело делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.). По време на висящия делбен процес Д. И. Й. е продал имота на ищцата по настоящото дело В. П. С. с нот. акт № 25/1999 г. Правните изводи на въззивния съд са, че разпореждането е породило правно действие само за 1/2 ид. ч., колкото са притежаваните от продавача към този момент права, установени с влязлото в сила решение по допускане на делбата. За другата 1/2 идеална част съдът е приел, че договорът не може да бъде противопоставен на съсобственичката Т. Т. Й., която е придобила своята 1/2 идеална част по наследство от баща си Т, починал през 1994 г. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), съгласно която решението по допускане на делбата е противопоставимо и на приобретателя и го обвързва, а по евентуалното възражение за давност е посочил, че не са налице предпоставките за приложение на института на кратката придобивна давност. Това становище на съда е незаконосъобразно. Правилно е тълкуването на разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС в решение 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о. и решение № 1124/2002 г. на ВКС, IV г. о., че владението на купувача по договор за продажба на чужда вещ е добросъвестно, защото е получено на правно основание - действителна сделка. Този незаконосъобразен извод обаче не е от значение за изхода на спора, защото в исковата молба ищцата не се е позовала на оригинерно придобивно основание. Тя е посочила като основание за придовибането на собствеността договор за продажба, предмет на нот. акт № 25/1999 г. и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът е бил длъжен да разгледа иска само на това основание. Позоваването на давност за пръв път пред въззивния съд представлява изменение на иска, което е недопустимо съгласно ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК т. 9 и поради това съдът не е имал основание да го разгледа. С оглед на изложеното не са налице релевираните основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение