Определение № 421 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 709/2018 г.

С определение № 466/25.05.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационното обжалване на решение № 400/04.12.2017 г. по гр.д. № 641/2017 г. на Софийския окръжен съд, с което, като е потвърдено решение № 122/24.08.2017 г. по гр.д. № 312/2017 г. на Пирдопския районен съд, са уважени, предявените от Т. И. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 4/14.03.2017 г. на изп. директор на ответнито дружество, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „пещар ТП (топилна пещ) II-ро ниво“ и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 7 053.22 лв. за периода 20.03.2017 г. – 20.09.2017 г., ведно със законната лихва. Видно от изготвената, съгласно постановеното определение в открито съдебно заседание от 08.11.2018 г., служебна справка от 09.11.2018 г. от ГД „ГРАО“, ответникът по касационната жалба – ищецът Т. И. Н. с ЕГН [ЕГН] е починал на 05.08.2018 г. и е оставил за свои наследници по закон родителите си (чл. 6 от ЗН), а именно: И. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] и Н. Т. Н. с ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица]. Тъй като спорните по делото субективни потестативни права, защитавани чрез искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа, са строго лични неимуществени и ненаследими права, то смъртта на ищеца съставлява абсолютна процесуална пречка за по-нататъшното развитие на съдебното производство по тези искове. Поради това, обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, също като недопустими – в частта, постановена по тези искове, като настоящото касационно производство следва да бъде прекратено в същата част. Тъй като спорното по делото субективно право на вземане за парично обезщетение, защитавано чрез иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, е имуществено и наследимо, то касационното производство по делото следва да продължи развитието си в частта по този иск, като на основание чл. 227 от ГПК, при настъпилото по силата на закона процесуално правоприемство, на мястото на починалия ищец (ответник по касационната жалба) следва да бъдат конституирани неговите наследници по закон и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение