Определение № 206 от 01.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. И. П. от [населено място] против разпореждане № 48/22.02.2022 г. по ч. гр. д. № 4273/2021 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх. № 730/24.01.2022 г. по регистъра на ВКС, подадена от жалбоподателя П. срещу определение № 20/21.01.2022 г., постановеното по същото частно гр. дело на ІV-то гр. отд. на ВКС. С последното, касационният съд произнасяйки се по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК не е допуснал касационно обжалване на определение № 266/03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 200/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново), с което е потвърдено определение от 12.03.2021 г. по гр. д. № 755/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново за оставяне без уважение искането на настоящия жалбоподател по чл. 248, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно и иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС в лицето на съдията-докладчик е съобразил, че атакуваното с частна жалба определение е постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно определение - № 266/03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 200/2021 г. на АС - Велико Търново. Приел е, че този съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване, тъй като редът за инстанционен контрол е изчерпан. Ето защо подадената частна жалба е преценена като процесуално недопустима и е постановено връщането й. Обжалваното разпореждане е правилно. Настоящият състав на ВКС напълно споделя изложените аргументи за недопустимост на частната жалба. Атакуваното с върнатата частна жалба определение е постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и с него не е допуснат касационен контрол на въззивното определение. Така е изчерпан инстанционният контрол и се слага край на производството по обжалването му. Следва да се има предвид, че правилата за обжалване на съдебните актове са установени с процесуалния закон и не могат да бъдат дерогирани по волята на страните или от съда. Като ги е съобразил изцяло съдията – докладчик от предходния състав на ВКС правилно е счел подадената частна жалба за процесуално недопустима, защото е насочена срещу определение, което не подлежи на обжалване. Затова и връщането й на нейния подател се явява процесуално законосъобразно и налага съдебният акт, с което е сторено това - т.е. обжалваното разпореждане, да бъде потвърден. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.