Определение № 570 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4980/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. М. А. чрез адв. Д. Г. като процесуален представител, срещу определение № 1996 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 896/2014 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска то да бъде отменено, тъй като поради пропуск на съда бил лишен от възможност да се запознае с договора за правна помощ на ответната страна и със списъка за разноски, в подкрепа на което моли да се използва аудиозаписът от съдебното заседание. Ответниците по частната жалба не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С решение № 840 от 06.06.2014 г. по в. гр. д. № 896/2014 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение по иск чл. 59, ал. 9 СК и А. М. А. е осъден да заплати на А. М. А. разноски по делото в размер на 500 лева - хонорар за един адвокат. С определението, предмет на частната жалба, въззивният съд оставил без уважение молба вх. № 17172 от 12.08.2014 г., подадена от А. М. А., за изменение на основание чл. 248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските. Като се позовал на данните по делото и съобразно разрешението по т. 11 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че претенцията за разноски следва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, съдът заключил, че същият режим се прилага и по отношение довода за прекомерност. В случая това е сторено след приключване на съдебното заседание, което прави молбата неоснователна. Обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна. От съдебния протокол, който съгласно чл. 152 ГПК е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, е видно, че възражение за прекомерност на разноските не е направено нито от адвокат Д. Г. - процесуален представител на жалбоподателя, нито от самия жалбоподател, който се е явил и лично в заседанието на 29.05.2014 г., когато са приключили устните състезания пред въззивния съд. В същото заседание е заявено и искането на другата страна за присъждане на разноски, като е представено и доказателство за размера и реалното им плащане - договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]. Не се установява за заседанието да е бил направен звукозапис, който да се ползва за справка, както иска жалбоподателят. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да заяви в срок искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. Пропускът да стори това преклудира правото му да претендира за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на изменение на въззивното решение в частта за разноските. Не са налице основания за отмяна на постановеното от Варненския окръжен съд определение и същото следва да се остави в сила, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.