Определение № 60195 от 05.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 793/2019 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 32/05.01.2021 г., допълнена с молба от 15.01.2021 г., подадени от „Уникредит Булбанк“ АД, чрез процесуален пълномощник, с която се моли да бъде възстановена внесената, на основание чл.282, ал.2 ГПК, гаранция в размер на 20 176.56 лв. Молителят твърди, че е налице основание за освобождаване на гаранцията и връщането й, т.к. образуваното срещу него изп.дело е прекратено поради пълно изпълнение на присъдените в полза на ищците суми – главница, лихви и разноски по делото. В подкрепа на искането са приложени писмени доказателства, удостоверяващи плащанията и прекратяването на изп.дело. В постъпил на 30.09.2021 г. отговор от насрещните страни – Д. Н. Р.-Г., чрез адв. С. Г. С., и лично от С. Г. С., е заявено становище за основателност на молбата. Не оспорват, че са получили паричната сума, предмет на предявения от тях осъдителен иск, както и присъдените им разноски по делото. Считат, че липсва основание за задържане на внесената от „Уникредит Булбанк“ АД парична гаранция и в случай, че не е възникнала хипотезата по чл.82 ГПК, тази гаранция следва да се върне на банката. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, взе предвид следното: С определение № 432 от 16. 08.2016 г. по ч.т.д.№ 1707/2016 г. на ВКС, ІI т.о., e постановено спиране на изпълнението на решението на Варненския окръжен съд по т.д. № 1926/2015 г., в частта, с която „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. и С. С. сумата 10 316.11 евро, на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Производството по делото се е развило пред ВКС – по т.д. № 2111/2016 г., а с оглед постановеното касационно решение, предявеният от Д. Г. и С. С. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД е разгледан повторно от въззивната инстанция. С решение № 894 от 19.11.2018 г. по в.т.д. № 1213/2018 г. на Окръжен съд – Варна, посоченият осъдителен иск е уважен за 10 316.11 евро, а с определение № 731 от 19.12.2019 г. по т.д. № 793/2019 г. на ВКС, II т.о. не е допуснато касационното му обжалване. Видно от приложените по делото писмени доказателства е, че сумата от 35 510.44 лв./ главница, законни лихви и разноски, вкл. и за изп.производство/ е преведена по сметка на ЧСИ Р. Т.. Паричната сума, предмет на осъдителния иск, вкл. и присъдените разноски, е получена от ищците, а изп.дело е прекратено, на основание чл.433, ал.2 ГПК. Внесената от банката парична гаранция се намира по сметката на ВКС, което е надлежно удостоверено от счетоводител, съгласно служебно приложено удостоверение. Предвид горното, молбата на банката следва да се прецени като основателна. Действително, регламентираните в чл.282, ал.5 ГПК основания за освобождаване на обезпечението - отхвърляне на иска или прекратяване на производството по делото, не са налице. В случая обаче, следва да се има предвид предназначението на гаранцията, като условие за допускане на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на въззивното решение, разяснено и в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според мотивите към посочения акт на нормативно тълкуване, в тази хипотеза на спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително решение, внесеното обезпечение е предназначено за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. С оглед погасяването на паричното притезание и прекратяване на образуваното срещу банката изп.дело, и предвид становището на ищците, внесеното обезпечение следва да се освободи и преведе по сметка на вносителя. В посоченото тълкувателно решение е даден отговор на въпроса, свързан с изискуемостта на вземането за връщане на сумите, внесени като гаранция. Изразено е категоричното разбиране, че изискуемостта настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес. В случая, това е датата 19.12.2019 г., когато е постановено определение № 731 по т.д. № 793/2019 г. за недопускане на касационен контрол на повторното въззивно осъдително решение. Съобразявайки, че съгласно чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, вр. с пар.13 от ПЗР, едногодишният срок по чл.82 ГПК е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., искането на банката за освобождаване на внесената гарация не е преклудирано. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение