Определение № 7500 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 24.03.2026 г. на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), чрез адв. Ялъмов, за изменение на решение № 2147 от 24.02.2026 г., постановено по адм. д. № 11761/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта относно разноските. В искането се твърди, че разноските в проведеното касационно производство не са присъдени в пълния претендиран от страна на държавното предприятие размер и съобразно представените доказателства за действително извършени разходи, както и че липсват мотиви на съда за присъждането им в занижен размер. Моли се съда да измени решението в частта за разноските, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК бъдат присъдени направените разноски в пълния претендиран размер от 500,00 евро. Ответникът по искането – Г. Х. К. от гр. Сапарева баня, не изразява становище в предоставения му срок. Останалите страни в производството не вземат становище по искането за изменение на решението в частта по разноските. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд (ВАС), състав на второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 А, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, Върховният административен съд се е произнесъл по касационна жалба на Г. Х. К., против решение № 1070 от 01.07.2025г., постановено по адм. дело № 52/2023г. по описа на Административен съд - Кюстендил (АС - Кюстендил), като е приел същата за неоснователна и е оставил първоинстанционното решение в сила. Предвид изхода на спора, ВАС приел за основателна претенцията за разноски на ответника по касация – ДП “Управление и стопанисване на язовири“ и на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) осъдил касатора – Г. Х. К. да му заплати разноските за водене на делото пред касационната инстанция в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, предвид това, че се е представлявал от юрисконсулт. Неоснователно е искането за изменение на решението в частта за разноските, по изложените в същото мотиви, че не са присъдени в пълния претендиран от страна на държавното предприятие размер и че липсват мотиви на съда за присъждането им в занижен размер. Както е видно от самото решение, настоящата инстанция се е произнесла по искането, като е съобразила именно приложимите правни норми в тази връзка – член 143, ал. 3 от АПК, който препраща към чл. 37 от ЗПП, който от своя страна препраща към чл. 24 от НЗПП. Посочените разпоредби представляват необходимата и достатъчна правна обосновка, както по отношение на редът, по който се присъждат разноски за процесуално представителство по административни дела, така и по отношение на определените минимални и максимални размери на тези разноски. Следва да се посочи, че съгласно чл. 143, ал. 1 АПК страната, в чиято полза е решението има право на разноски за един процесуален представител. В случая е присъдено възнаграждение за един процесуален представител. В правото на страната е да ангажира и повече от едни процесуални представители, за които обаче съгласно чл. 143, ал. 1 АПК не се дължи присъждане на разноски. Въз основа на гореизложеното, искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 176а АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,