Определение № 34 от 12.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 492/2020 г.

Производството е образувано по молба на „Европартньори” ООД, със седалище в гр. Русе, чрез пълномощника им адв. Д. С. от САК, за спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на решение № 315 от 30.09.2019 год. по гр. д. № 344/2019 год. на Русенския окръжен съд в частта му, с която молителят е осъден да заплати на „Бъзовски” ООД общо сумата 11 343.44 лв., представляваща обезщетение за ползване на описаните недвижими имоти. В тази му част, както и в потвърдителната част по исковете по чл. 108 ЗС, въззивното решение е обжалвано от „Европартньори” ЕООД с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, срокът за отговор по която съгласно чл. 287, ал. 1 ГПК не е изтекъл. Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението в осъдителната му част, поради което и искането по чл. 282, ал. 2 ГПК е допустимо. Видно от приложеното преводно нареждане/вносна бележка от 7.02.2020 год. по сметката на ВКС е внесена сума в размер на 11 343.44 лв., потвърдено и от изричното отбелязване на длъжностно лице, счетоводител при направената проверка на 12.02.2020 год. С оглед на внесения размер на обезпечението и осъдителното въззивно решение в частта му за присъдените обезщетения в размери 3 902.43 лв. – обезщетение за ползване на офис № 2 за период 1.05.2016 год. – 30.06.2017 год., 5 051.15 лв. – обезщетение за ползване на офис № 3 в периода 1.05.2016 год. – 30.06.2017 год. и 2 389.86 лв. – обезщетение за ползване на офис № 4 за период от 1.05.2016 год. – 30.06.2017 год. или общо сумата 11 343.44 лв., съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК – потвърдителното решение на въззивния съд в осъдителната му част за присъдените обезщетения подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 404, т. 1 ГПК, срещу него е подадена в срок касационна жалба и е внесено надлежно обезпечение в размера на присъдените суми. Поради това и на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС