Определение № 192 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2016 г.
ВКСI гражданско отделение28.03.2016 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 03.11.2015г. по в.гр.д.№628/2011г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена. След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. И. Д. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 03.11.2015г. по в.гр.д.№628/2011г., с което постановеното от първоинстанционния съд решение е отменено и вместо това е признато за установено по отношение на Б. И. Д., че на К. А. Х. принадлежи правото на собственост по отношение на находящия се в [населено място] баня имот №65365.601.107 с площ от 1123кв.м., идентификатор XIIIа-2680 в кв.61 по регулационния план на [населено място] баня според КК, одобрена със заповед №18-15/2008г., както и по отношение на УПИ 65365.601.109 с площ от 1172кв.м., стар идентификатор XIIIа-2839 в кв.61 по регулационния план на [населено място] баня и Б. И. Д. е осъден да предаде на К. А. Х. владението по отношение на двата имота. В изложението към касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл свръх-петитум - и в исковата молба и в молба от 12.05.2009г. К. Х. е заявил, че като наследник е собственик на 1/3 ид.част от недвижимите имоти и е поискал Б. И. Д. да бъде осъден да му отстъпи и предаде владението върху тази идеална част. Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за възможността съдът да се произнесе по претенция, която не е била заявявана по делото /решение №122/06.10.2015г. на Първо ТО на ВКС по т.д.№1941/2014г.; решение №127/15.10.2015г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№6219/2014г.; решение №343/10.12.2014г. по гр.д.№1610/2014г. на Четвърто ГО на ВКС и решение №85/21.10.2015г. на Първо ТО на ВКС по т.д.№597/2014г./ Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните: К. А. Х. е предявил срещу Б. И. Д. иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/3 идеална част от описаните в исковата молба имоти /според петитума в исковата молба, уточнение в молба от 20.01.2009г., уточнение в молба от 28.01.2009г. и молба от 13.05.2009г./. С обжалваното решение Кюстендилския окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска за собственост по чл.108 ЗС на К. А. Х. срещу Б. И. Д. за установяване право на собственост и предаване владението на 1/3 ид.част от урегулирани поземлени имоти с идентификатори по КК на [населено място] баня 65365.601.107 и 65365.601.109 и вместо това е признал за установено по отношение на Б. И. Д., че на К. А. Х. принадлежи правото на собственост по отношение на имот №65365.601.107 и имот 65365.601.109 и е осъдил Б. И. Д. да предаде на К. А. Х. владението по отношение на тези имоти. С оглед така очертания от исковата молба и въззивната жалба предмет на правния спор, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване за проверка допустимостта на обжалваното решение. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение