Определение № 50017 от 08.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2323/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Р. И. К. – Д. чрез пълномощника й в касационното производство адв. Д.Б., с искане бъде намален размера на присъдените с постановеното по делото определение по чл.288 ГПК с № 50460 от 28.11.2022 г., разноски за адвокат в полза на насрещната страна, като този размер се намали от 2500 лв. на 600 лв. Намира, че в производството по фаза на допускане на делбата делбеното имущество още няма парична оценка и искът на тази фаза е неоценяем, п ри което следва да се определи за адвоката възнаграждение в минимален размер от 600 лв. по чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ в ред. ДВ, бр.68/2020 г., защото делото и не се отличава с фактическа и правна сложност. Насрещната страна по молбата – ответник по касация Д. С. Б. чрез пълномощника й в касационното производство адв.Л.Д., оспорва молбата с писмено становище, като счита същата за недопустима поради липсата на представен от молителката списък по чл.80 ГПК и липсата на направено от нея своевременно възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното: Молбата е такава по чл.248 ГПК, подадена е в срока по чл.248, ал.3 ГПК според датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК. Направеното от насрещната страна по молбата възражения за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК е неоснователно. Изискването за представяне на списък по чл.80 ГПК като предпоставка за допустимост на молбата по чл.248 ГПК, е относимо само когато молителят иска да се изменят разноските в негова полза, но не и когато иска да се изменят разноските в полза на насрещната страна в процеса. В случая разглеждането на делото приключва в закрито заседание по чл.288 ГПК, препис от отговора на касационната жалба с искането за разноски и приложения, не се изпраща на касатора, при което срокът за касатора да направи възражение относно разноските на насрещната страна и този по чл. 248, ал.1 ГПК. С определението по чл.288 ГПК в настоящето касационно производство, касационният съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 417/31.03.2022 г., по в. гр. д. № 3208/2021 г. на Окръжен съд- Пловдив по касационна жалба на Р. И. К. – Д., и съобразно изхода на спора, е осъдил последната да заплати на ответната страна по касация Д. С. Б. сумата 2500 лв. разноски за касационното производство. Производството е по иск за делба, на фаза по допускане на делбата, при което размерът на минималното адвокатско възнаграждение за тази фаза на делбата, макар да не е според цената на иска (с решението по т.17 на ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във фазата на допускане на делбата искът е неоценяем), се определя от специалната норма на чл.7, ал.4 НМРАВ за делбеното производство, а не по общата разпоредба на чл.7, ал.1, т.4 НМРАВ за неоценяем иск, като в случая размерите според всяка от двете горепосочени норми, и съвпадат - по 600 лв. Адвокатското възнаграждение за всяка фаза на делбата е минимум 600 лв. според чл.7, ал.4 НМРАВ. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ - арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност, адвокатски възнаграждения, поради което определеният с НМРАВ минимален размер не се явява императив при преценката на съда по чл.78, ал.5 ГПК дали е прекомерно платеното от страната възнаграждение на адвоката. Следователно определянето на размера на адвокатското възнаграждение не се обуславя само от изхода на производството по чл. 288 ГПК, а и от сложността на делото пред касационната инстанция и извършените от адвоката процесуални действия. В случая от страна на пълномощника е подаден отговор на касационна жалба по спор с известна сложност, обусловена и от въведени въпроси с изложението на касатора за преценка допускане до касационно обжалване, също и от редица оплаквания с касационната жалба по правилността на въззивното решение, което съответно е довело до не малък обем действия от упълномощения от насрещната страна адвокат по защита с отговора на касационната жалба както относно основанията за допускане касационно обжалване, така и по същество на оплакванията за неправилност на въззивното решение. Това води до извод, че размерът на възнаграждението за адвоката на ответната страна не следва да се намали до минимума от 600 лв., а до размер от 1000 лв., тъй като реално платеният размер от 2500 лв. се явява прекомерен. Молбата следователно е частично основателна. По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия